Абстинентна криза
Абстинентната криза е комплекс от симптоми, проявяващи се при рязко спиране или намаляване на дозата на наркотично вещество или алкохол от зависими лица, пристрастени към тяхната редовна употреба[1][2]. Това състояние включва дълбок психологически дискомфорт и нарушаване на нормалното протичане на физиологичните процеси в организма на наркозависимите.
Психологична фаза
[редактиране | редактиране на кода]Характеризира се с безпокойство, разсеяност, напрегнатост, раздразнителност, неадекватно поведение и агресивност. Те възникват вследствие от неудовлетворената потребност да се изпита удоволствието от наркотичното вещество (в наркоманския жаргон т.нар. „кик“ (на английски: kick) – терминът се отнася основно за бързото въздействие, като хероин приложен венозно). Причината за неприятните усещания са физиологичните промени, вследствие внасянето на външни вещества в метаболизма, към чието присъствие организмът се адаптира.
Психологичната фаза е сравнително лесно преодолима. Незадоволяването ѝ рядко води до опасни за здравето на наркотично зависимите лица последици. По правило те са вторични, дължат се на разстроената мисловна дейност и имат само косвено отношение към наркотика. Най-често възникват пътнотранспортни произшествия, побои, опити за кражба и грабеж. Дори когато са успешни, те лесно се разкриват, поради замъглената, дълбоко неадекватна преценка на наркотично зависимите.
Физиологична фаза
[редактиране | редактиране на кода]Физиологичната фаза се наблюдава само при тежко пристрастяване. Тя има две подфази:
- Еректилна (възбудна) – характеризира се с тремор, бърз, буен и несвързан говор, обилно слюноотделяне, викове, удари, хвърляне на предмети, опити за самоосакатяване. Зениците са свити, очите са изпъкнали, конюнктивите са рамифорно зачервени, пулсът и дишането – силно учестени. Кръвното налягане е повишено, кожата на лицето в началото е зачервена, а по-късно става бледа.
- Торпидна (депресивна) – наркозависимият постепенно се успокоява, става вял, отпуснат и изглежда напълно безжизнен. Зениците са разширени и слабо реагират на светлина. Конюнктивите и кожата силно избледняват. Пулсът и дишането се забавят, кръвното налягане спада, по кожата избива студена пот. При тежки случаи температурата на наркозависимия може критично да спадне и той да умре от преохлаждане и хипогликемичен шок.
Първа помощ при криза
[редактиране | редактиране на кода]В психологичната фаза
[редактиране | редактиране на кода]Трябва да се опитаме да поддържаме разговор със зависимия, но без да му противоречим. Ефективен метод е заангажиране на вниманието му с нещо, което той/тя обича да прави – слушане на музика, пеене, танцуване, аеробика или друг безопасен спорт. Може да бъдат предлагани на наркозависимия сладкиши и топли, подсладени напитки, но внимателно. След прехранване, във физиологичната фаза, може да последва обилно повръщане.
Алкохолът и антидепресантите са абсолютно противопоказни. Възбудата винаги се последва от депресия и използването на успокоителни без медицински контрол може да доведе до забавяне на сърдечната дейност, критично понижаване на кръвното налягане, спиране на дишането и смърт.
Във физиологичната фаза
[редактиране | редактиране на кода]В еректилната подфаза трябва да бъдат отворени прозорците, да се помогне на наркозависимия да се освободи от дрехите и да не му се позволява да се самонарани. Не трябва да бъде удрян, да му бъдат извивани ръцете или да бъде връзван. В такъв случай той може да си скъса сухожилие, да си изкълчи става или дори да си счупи кост, с резките си опити да се освободи. Наркозависимият в никакъв случай не бива да се оставя сам в еректилната подфаза.
В торпидната подфаза наркозависимия трябва да бъде облечен, да бъде поставен в странично безопасно положение и да бъде завит с топли дрехи.
Ако пулсът на наркозависимия спадне под 40 удара в минута или телесната му температура се понижи под 35,5 °С, много е вероятно той да умре в близките 1 – 2 часа. При това положение незабавно трябва да бъде повикана Бърза помощ или наркозависимият да бъде транспортиран до най-близкото здравно заведение. В този аспект административно-правните последици за притежаване и/или разпространяване на наркотици са несъизмеримо по-малки от тези за убийство (или съучастие в убийство) поради небрежност (преднамерено лишаване от медицинска помощ на човек в безпомощно състояние).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]
|
