Айдахо (линеен кораб, 1917)

„Айдахо“
USS Idaho (BB-42)
Линейният кораб „Айдахо“ в началото на службата си
Флаг САЩ
Клас и типЛинеен кораб от типа „Ню Мексико“
ПроизводителNew York Shipbuilding Corporation в Камдън (Ню Джърси), САЩ.
Служба
Заложен20 януари 1915 г.
Спуснат на вода30 юни 1917 г.
Влиза в строй24 март 1919 г.
Изведен от
експлоатация		16 септември 1947 г., утилизиран
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост32 512 t (нормална);
33 528 t (пълна)
Дължина182,9 m (по КВЛ)
190,2 m (максимална)
Ширина29,1 m
Газене9,1 m
Броняпояс: 343 mm;
палуба: 89 mm;
барбети: 320 mm;
кули ГК: до 457 mm;
траверси: 203 – 343 mm;
бойна рубка: 406 mm
Задвижване4 парни турбини Parsons;
9 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox;
4 гребни винта;
32 000 к.с. (проектна)
Скорост21 възела
(39 km/h)
Далечина на
плаване		7020 морски мили при 12 възела ход
Екипаж55 офицера, 1026 матроса
Въоръжение
Артилерия4x3 356 mm;
14x1 127 mm
Зенитна артилерия:
4x1 76 mm
Торпедно
въоръжение		2x1 533 mm ТА[1]
„Айдахо“ в Общомедия

Айдахо (на английски: USS Idaho (BB-42)) е линеен кораб на САЩ от типа „Ню Мексико“. Това е четвъртият кораб във ВМС на САЩ наречен в чест на 43-тия щат. Килът на кораба е заложен в корабостроителницата New York Shipbuilding Corporation в Камдън (Ню Джърси). Спуснат е на вода на 30 юни 1917 г., кръстница на кораба става внучката на губернатора на щата Айдахо Моисей Александър – мис Хенриета Емилия Симънс. Линкорът влиза в строй на 24 март 1919 г., първи командир на кораба става кептън (капитан 1 ранг) Карл Теодор Воджелджесенг.

Междувоенен период

[редактиране | редактиране на кода]
USS Idaho през 1927 г.

„Айдахо“ пристига на 13 април 1919 г. в залива Гуантанамо за бойно обучение, след завръщането си в Ню Йорк, на 6 юли отплава за Рио де Жанейро с президента на Бразилия Epitácio Pessoa на борда. Линкорът пристига в Рио де Жанейро на 17 юли. Оттам се насочва, през Панамския канал, за Монтерей, Калифорния. През септември се присъединява към Тихоокеанския Флот за съвместни учебни маневри с други линкори. През 1920 г. линкорът с министъра на ВМС Джозеф Дениелсън и министъра на вътрешните работи Джон Б. Пейнаборт на борда извършва инспекционен тур по Аляска.

Със завръщането от Аляска, на 22 юли 1920 г., „Айдахо“ се включва в маневри при Калифорнийското крайбрежие.

До 1925 г. линкорът участва в многобройни учения. През този период участва в многобройни церемонии по Западното крайбрежие на САЩ. По време на модернизация, през 1922 г., от кораба са демонтирани две 130 мм оръдия. През 1923 г. в Сиатъл „Айдахо“ участва в морски преглед, провеждан пред президента Уорън Хардинг, малко преди неговата смърт. На 15 април 1925 г. корабът пристига на Хаваите, където до 1 юли участва във военни игри, с след това извършва поход към Самоа, Австралия и Нова Зеландия. „Айдахо“ взема на борда си Джон Роджърс и екипажът на неговия хидроплан след което се насочва за Сан Франциско, щата Калифорния, където пристига на 24 септември.

Изглед към носовите кули на ГК на линкора „Айдахо“. 1920 г.

В течение на следващите шест години „Айдахо“ се базира в Сан Педро, Калифорния, провеждайки маневри и бойна подготовка във водите на Калифорния и в Карибско море. На 7 септември 1931 г. линкорът се насочва от Сан Педро към Източното крайбрежие на САЩ, на 30 септември пристига в Норфолкската военна корабостроителница за модернизация. 76-милиметровите зенитни оръдия на стария линкор са заменени с осем 130-мм. По време на обширната модернизация е подобрена броневата и противолодъчната защита, заменено е оборудването на мачтите и в кулите. Полезният срок на служба на линкора във военноморския флот е продължен с няколко години.

След завършването на работите, на 9 октомври 1934 г., са проведени изпитания в Карибско море. На 17 април 1935 г. линкорът се завръща в домашното пристанище, Сан Педро.

С увеличаването на военното напрежение в Тихия океан, флотът увеличава темпа на своята учебна и бойна подготовка. „Айдахо“ регулярно изпълнява маневри и артилерийски стрелби. На 1 юли 1940 г. линкорът пристига в Пърл Харбър. Линкорът е изпратен в Хемпън на 6 юни 1941 г., за патрулиране в Атлантика. През септември 1941 г. „Айдахо“ извършва поход към Исландия, за защита на американските бази. На 7 декември японците извършват нападение над американския флот в Пърл Харбър и САЩ влизат във войната.

Втора световна война

[редактиране | редактиране на кода]
Линкорът „Айдахо“ бомбардира Окинава 1945 г.

Два дни след нападението над Пърл Харбър, „Айдахо“, заедно с еднотипния кораб „Мисисипи“, потегля от Исландия, за да се присъедини към Тихоокеанския Флот на САЩ. Преминава през Панамския канал и на 31 януари 1942 г. пристига в Сан Франциско. „Айдахо“ провежда бойна подготовка в Калифорнийски води и преминава в Пърл Харбър. Там линкорът участва в бойно патрулиране до октомври 1942 г., след което преминава във военната корабостроителница Пюджет Саунд, за модернизация на въоръженията. Оригиналната батарея 127 мм оръдия е демонтирана, за да се освободи място за зенитни картечници. След завършването на работите, „Айдахо“ отново влиза във войната. На 7 април 1943 г. осъществява поддръжка на американските войски в операцията на Алеутските острови. Там той става флагман на съединението кораби действащи около Ату. На 11 май линкорът оказва поддръжка с оръдеен огън на армейските части на Съединените щати. От 15 август до 24 август 1943 г. линкорът участва в мащабната операция на ВМС на САЩ за освобождаването на остров Киска без да е известно, че японският гарнизон е евакуиран още преди две седмици. От 15 август линкорът води интензивен огън от оръдията на ГК по крайбрежието. Японците евакуират своите гарнизони от острова в края на юли, изоставяйки последната си опорна точка на Алеутските острови.

1 април 1945 г., линейният кораб на ВМС на САЩ USS Idaho BB-42 обстрелва Окинава. Той с лекота се различава от еднотипните му кораби по фокмачтата и еднооръдейните кули със 127-милиметрови оръдия (те се виждат между предните кули на ГК и десния борд на съда); само „Айдахо“ има такива конструктивни особености.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Silverstone P.H. The New Navy. 1883 – 1922. New York, USA, 2006. ISBN 978-0-415-97871-2. с. 15.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Балакин С. В., Кофман В.Л. Дредноуты. М., 2004. ISBN 5-93848-008-6.
  • Тарас А. Е. Энциклопедия броненосцев и линкоров. М., 2002. ISBN 985-13-1009-3.
  • All the world's battleships. 1906 to the present. London, 1996. ISBN 0-85177-691-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921. Annapolis, Maryland, U.S.A., 1985. ISBN 0-87021-907-3.
  • Friedman N. U.S. Battleships: An Illustrated Design History. Annapolis, Maryland, U.S.A., 1985. ISBN 0-087021-715-1.
  • Silverstone P.H. The New Navy. 1883 – 1922. New York, USA, 2006. ISBN 978-0-415-97871-2.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
 
Линкори-дредноути
Тип „Саут Каролина“
Тип „Делауеър“
Тип „Флорида“
Тип „Уайоминг“
Тип „Ню Йорк“
Тип „Невада“
Тип „Пенсилвания“
Тип „Ню Мексико“
„Голямата петица“
Тип „Саут Дакота“ (1920)
(недостроени)
  • „Саут Дакота“
  • „Индиана“
  • „Монтана“
  • „Норт Каролина“
  • „Айова“
  • „Масачузетс“

    •   Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата USS Idaho (BB-42) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

    ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​