Алберто Ерера Франки

Алберто Ерера Франки
и. д. президент на Куба
Мандат12 август 1933 – 12 август 1933
ПредшественикХерардо Мачадо
НаследникКарлос Мануел Кесада
Лична информация
Роден
Сан Антонио де лас Вуелтас, Куба, Испания Кралство Испания
Починал
18 март 1954 г. (79 г.)
Националносткубинец
Религияримокатолицизъм
СъпругаОфелия Родригес Аранго
Деца3
Професиявоенен
Военна служба
Род войскиКубинска освободителна армия
Военно званиегенерал
Войни/БиткиКубинска война за независимост

Алберто Ерера и Франки (на испански: Alberto Herrera y Franchi) е кубински генерал. Изпълняващ дейността Президент на Куба през август 1933 г.

Генерал Ерера е министър на войната и флота по време на президентството на Херардо Мачадо. Той е женен за Офелия Родригес Аранго и има три деца, Алберто, Родолфо и Офелия Ерера Родригес-Аранго.

На 11 август 1933 г., когато бунтовниците от кубинската армия превземат Castillo de la Real Fuerza, генерал Ерера присъства на крепостта, за да постигне резолюция или пакт с бунтовниците. Той се среща с Ерасмо Делгадо. След много дебати и като се има предвид, че бунтовниците не искат Ерера да поеме президентския пост след бягството на Мачадо е договорено, че предвид правомощията му като генерал, действията извършени от бунтовниците не представляват бунт, а са наредени от негово име.

След напускането на Мачадо на 12 август 1933 г. се създава вакуум във властта и Съмнър Уелс първоначално предлага замяната на Мачадо с Ерера. Съмнър Уелс отбелязва на 12 август 1933 г.:

„След обещанието на някои от армейските лидери в 4 часа тази сутрин, че ще се съгласят с временно президентство на който и да е кубинец, при условие че президентът Мачадо се оттегли от поста. Бях уведомен в 7 часа, че те отново са променили решението си и биха приели всеки друг освен генерал Ерера, на когото бяха лично предани, но от когото се страхуваха, че голямата маса от опозицията няма да приеме поради предишната му връзка с президента Мачадо.”[1]

В резултат на това, Съмнър Уелс разработва нов план, в който Ерера остава единственият член на кабинета, който не подава оставка от администрацията на Мачадо, като по този начин по подразбиране става временен президент единствено с цел назначаването на Карлос Мануел де Сеспедес и Кесада, син на Карлос Мануел де Сеспедес (баща на страната), като член на кабинета на Ерера. Веднага след това Ерера подава оставка и тъй като Карлос Мануел де Сеспедес и Кесада е единственият останал в кабинета, той по подразбиране е новият президент. Намерението на Съмнър Уелс е да запази форма на конституционно продължение между напускането на Мачадо и установяването на ново правителство.

  1. Foreign Relations of the United States: Diplomatic Papers, 1933. The American Republics: Volume V,p. 358 http://images.library.wisc.edu/FRUS/EFacs/1933v05/reference/frus.frus1933v05.i0010.pdf Архив на оригинала от 2021-02-24 в Wayback Machine.
  • Rodriguez Garcia, Rolando. "Rebelion en la Republica Auge y Caida de Gerardo Machado" Editorial Ciencias Sociales, 2013.
  • Argote-Freyre, Frank. Fulgencio Batista: Volume 1, From Revolutionary to Strongman. Rutgers University Press, Rutgers, New Jersey. ISBN 0-8135-3701-0. 2006.
  • Otero, Juan Joaquin. Libro De Cuba, Una Enciclopedia Ilustrada Que Abarca Las Artes, Las Letras, Las Ciencias, La Economia, La Politica, La Historia, La Docencia, Y ElProgreso General De La Nacion Cubana - Edicion Conmemorative del Cincuentenario de la Republica de Cuba, 1902-1952. 1954. (Spanish)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alberto Herrera Franchi в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​