Александър Еткинд

Александър Еткинд
Александр Маркович Э́ткинд
руски психолог и културолог
Александър Еткинд през 2014 г.
Александър Еткинд през 2014 г.
Роден
30 август 1955 г. (69 г.)
Националност Русия
 Англия
Научна дейност
ОбластПсихология, история на литературата, теория на литературата
Работил вРАН
Европейски университет в Санкт Петербург
Кеймбриджки университет
Семейство
СъпругаЕлизабет Рузвелт Мур
ДецаМарк, Мозес, Анна, Ева

Александър Маркович Еткинд (на руски: Александр Маркович Э́ткинд) е руски психолог, историк на културата и литературовед.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1955 година в Ленинград, СССР. Той е племенник на големия романски филолог и стиховед Ефим Еткинд. Баща му, Марк Григориевич Еткинд (1925 – 1979), е изкуствовед, изследовател на руската художествена култура от XIX – началото на XX век.

Завършва психология в Ленинградския държавен университет „А. А. Жданов“ (1978). Кандидат на психологическите науки с дисертация на тема „Разработка на медико-психологически методи за изследване на емоционалните компоненти на отношенията и на тяхното прилагане в изучаването на неврозите и афективните разстройства“ (1985). До 1986 г. работи в Психоневрологическия институт „В. М. Бехтерев“. От 1988 до 1990 г. е младши научен сътрудник на Института по история на естествознанието и техниката при Академията на науките на СССР, а от 1990 до 1993 г. – старши научен сътрудник във филиала на Института по социология на Руската академия на науките в Санкт Петербург.[1]

Един от основателите на Европейския университет в Санкт Петербург (1994). Професор там от 1999 г.[1]

Защитава дисертация по славистика на тема „Хлыст. Секты, литература и революция“ в Хелзинкския университет (1998).[1] Професор по руска литература и културна история в Кеймбриджкия университет (от 2004); извънреден професор в Нюйоркския и Джоржтаунския университет, стипендиант на научноизследователските центрове в Принстън, Берлин (1998), Кентърбъри (Нова Зеландия).[1]

Основната тема на научните му изследвания след 2005 г. е историческата памет.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Эрос невозможного. История психоанализа в России. СПб., 1993.
    Eros of the Impossible: The History of Psychoanalysis in Russia. Boulder - Oxford: Westview 1996.
    Eros of the impossible: The history of psychoanalysis in Russia. Routledge, 2019.
  • Содом и Психея. Очерки интеллектуальной истории Серебряного века. М.: Гарант, 1995.
  • Хлыст. Секты, литература и революция. М.: Новое литературное обозрение, 1998.
  • Толкование путешествий. Россия и Америка в травелогах и интертекстах. М.: НЛО, 2001.[2]
  • Non-fiction по-русски правда. Книга отзывов. М.: НЛО, 2007.
  • Internal Colonization: Russia’s Imperial Experience. Cambridge: Polity Press, 2011.
    Внутренняя колонизация. Имперский опыт России. М.: НЛО, 2013.
  • Warped Mourning: Stories of the Undead in the Land of the Unburied (Cultural Memory in the Present). Stanford University Press, 2013.
    Кривое горе: Память о непогребенных. Пер. с англ. В. Макарова. М.: Новое литературное обозрение, 2016.
  • Мир мог быть другим. Уильям Буллит в попытках изменить 20 век. М.: Время, 2015.
    Roads not Taken. An Intellectual Biography of William C. Bullitt. Pittsburgh University Press, 2017.
  • Природа зла. Сырье и государство. М.: НЛО, 2020.
    Nature's Evil: A Cultural History of Natural Resources. Polity Press, 2021.
  • Russia Against Modernity. Cambridge: Polity Press, 2023.
На български език

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г Биография по години на сайта Псевдология ((ru))
  2. ↑ Александр Уланов, „Новый историзм“: собери и раскрась“, рец. в Независимая газета, 24 януари 2002 ((ru))

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни