Алис Уокър Alice Walker | |
Алис Уокър, 2007 г. | |
Родена | 9 февруари 1944 г. |
---|---|
Професия | писател, поет, политически активист |
Националност | САЩ |
Активен период | 1968 – |
Жанр | драма, лирика, исторически роман, публицистика, документалистика |
Тема | расови отношения в Американския юг |
Течение | афро-американска женска литература |
Известни творби | „Пурпур” |
Награди | Пулицър (1983) |
Повлияна от
| |
Съпруг | Мелвин Левентал (1967 – 1976) |
Деца | Ребека Уокър |
Уебсайт | |
Алис Уокър в Общомедия |
Алис Уокър (на английски: Alice Walker) е американска политическа активистка феминистка, поетеса и писателка, авторка на произведения в жанра социална драма, лирика, исторически роман, публицистика, мемоари и документалистика. Тя е първата афроамериканка, която печели наградата „Пулицър“ за художествена литература.[1][2][3][4][5][6]
Алис Малсениър Уокър е родена на 9 февруари 1944 г. в Итънтън, Джорджия, САЩ, и е най-малкото от осемте деца в семейството на Уили Уокър и Мини Грант.[2] И двамата ѝ родители са арендатори, а майка ѝ работи допълнително и като шивачка. Като осемгодишна получава нараняване на дясното си око, след като един от братята ѝ стреля с въздушен пистолет. Заради липса на спешна медицинска помощ ослепява с едното око.[4] Поради сегрегацията завършва с отличие през 1961 г. единствената гимназия за чернокожи, „Бътлър Бейкър“. Следва две години със стипендия от щата Джорджия в Спелман Колидж при Хауърд Зин и Стотън Линд, а после с друга стипендия завършва през 1965 г. с бакалавърска степен колежа „Сара Лоурънс“ в Йонкърс, щат Ню Йорк. Публикува свои стохове в списанието на колежа.[5] По време на последната си година в колежа забременява и прави аборт; като това преживяване и пристъпът на мисли за самоубийство след това вдъхновяват голяма част от поезията ѝ, публикувана през 1965 г. в първата ѝ стихосбирка „Веднъж“.[2]
След дипломирането си работи за кратко в Министерството на социалните грижи в Ню Йорк, след което се връща на юг. Работи във Фонда за правна защита на Националната асоциация за напредък на цветнокожите в Джаксън, Мисисипи, и като консултант по чернокожа история на програмата „Приятели на децата на Мисисипи“. В периода 1968 – 1969 г. се връща към писането като резидентен писател в Джаксънския държавен университет и в периода 1970 – 1971 г. в колежа Тугалу.
През 1970 г. е издаден първият ѝ роман „Третият живот на Грейндж Копланд“, който тренира болезнената тема за насилието в чернокожата общност и необходимостта да се преодолее господството и потисничеството, без да се нараняват взаимно.[1] През есента на 1972 г. преподава курс по чернокожи писателки в Масачузетския университет в Бостън. През 1976 г. е публикуван вторият ѝ роман, „Меридиан“.[5] Той е история за активисти от юга по време на движението за граждански права, със събития, които са тясно свързани с някои от собствените ѝ преживявания.[1][4]
През 1982 г. е публикуван най-известният ѝ роман „Пурпур“.[5] Историята проследява живота на млада, проблемна чернокожа жена, която си проправя път не само през расистката бяла култура, но и през патриархалната черна култура и мъжкото господство.[4] Въпреки критиките романът става бестселър, получава наградата „Пулицър“ следващата година и Националната награда за книга.[1] През 1985 г. е екранизиран във филма „Пурпурен цвят“ с участието на Упи Голдбърг, Опра Уинфри и Дани Глоувър, както и в мюзикъл на Бродуей от 2005 г.[3] През 2023 г. по романа и мюзикала е направен филмовия мюзикъл „Пурпурен цвят“ с участието на Фантазия Барино, Колман Доминго, Хали Бейли, Сиара и др. Историята е продължена в романите „Храмът на моя познат“ (1989) и „Притежаването на тайната на радостта“ (1992), които включват няколко герои и потомци на герои от романа „Пурпур“.[1][2][4] Петият ѝ роман „Притежаването на тайната на радостта“ поставя темата за практиката на женско генитално осакатяване в някои африкански, азиатски и близкоизточни култури.[5][6]
Отношението на писателката към международния проблем с женското генитално осакатяване я мотивира да направи допълнителни проучвания, отразени в книгата ѝ „Воински белези: Женско генитално осакатяване и сексуално ослепяване на жените“ от 1993 г. Шестият ѝ роман „Със светлината на усмивката на моя баща“ от 1998 г. се фокусира върху женската сексуалност.[5]
През 2000 г. е издаден сборникът ѝ с разкази, базирани на нейния собствен живот, „Пътят напред е с разбито сърце“, изследващи любовта и расовите отношения.[1] В книгата описва своите междурасови отношения с евреина Мелвин Розенман Левентал, адвокат по граждански права, който също работи в Мисисипи.[5] Те се женят на 17 март 1967 г. в Ню Йорк.[5] По-късно същата година се преместват в Джаксън, превръщайки се в първата законно женена междурасова двойка в Мисисипи, откакто в щата са въведени законите за смесено поколение. Семейството е тормозено и заплашвано от бели, включително от Ку Клукс Клан. Имат дъщеря, Ребека Уокър, която също става писателка. Развеждат се през 1976 г.[5] По-късно има връзка с певицата Трейси Чапман.
В края на 70-те години Алис Уокър се премества в Северна Калифорния. През 1984 г. тя и колегата ѝ писател Робърт Л. Алън основават Wild Tree Press, феминистка издателска компания в Андерсън Вали, Калифорния.
За творчеството си получава редица литературни награди.[3] През 2001 г. е включена в Залата на славата на писателите на Джорджия, а през 2006 г. в Калифорнийската зала на славата в Калифорнийския музей за история, жени и изкуства.
Алис Уокър живее в Мендосино, Калифорния.[5]
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alice Walker в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|