Алис Уокър

Алис Уокър
Alice Walker
Алис Уокър, 2007 г.
Алис Уокър, 2007 г.
Родена9 февруари 1944 г. (80 г.)
Професияписател, поет, политически активист
Националност САЩ
Активен период1968 –
Жанрдрама, лирика, исторически роман, публицистика, документалистика
Темарасови отношения в Американския юг
Течениеафро-американска женска литература
Известни творби„Пурпур”
Награди„Пулицър“ Пулицър (1983)
Повлияна от
СъпругМелвин Левентал (1967 – 1976)
ДецаРебека Уокър
Уебсайт
Алис Уокър в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Алис Уокър.

Алис Уокър (на английски: Alice Walker) е американска политическа активистка феминистка, поетеса и писателка, авторка на произведения в жанра социална драма, лирика, исторически роман, публицистика, мемоари и документалистика. Тя е първата афроамериканка, която печели наградата „Пулицър“ за художествена литература.[1][2][3][4][5][6]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Алис Малсениър Уокър е родена на 9 февруари 1944 г. в Итънтън, Джорджия, САЩ, и е най-малкото от осемте деца в семейството на Уили Уокър и Мини Грант.[2] И двамата ѝ родители са арендатори, а майка ѝ работи допълнително и като шивачка. Като осемгодишна получава нараняване на дясното си око, след като един от братята ѝ стреля с въздушен пистолет. Заради липса на спешна медицинска помощ ослепява с едното око.[4] Поради сегрегацията завършва с отличие през 1961 г. единствената гимназия за чернокожи, „Бътлър Бейкър“. Следва две години със стипендия от щата Джорджия в Спелман Колидж при Хауърд Зин и Стотън Линд, а после с друга стипендия завършва през 1965 г. с бакалавърска степен колежа „Сара Лоурънс“ в Йонкърс, щат Ню Йорк. Публикува свои стохове в списанието на колежа.[5] По време на последната си година в колежа забременява и прави аборт; като това преживяване и пристъпът на мисли за самоубийство след това вдъхновяват голяма част от поезията ѝ, публикувана през 1965 г. в първата ѝ стихосбирка „Веднъж“.[2]

След дипломирането си работи за кратко в Министерството на социалните грижи в Ню Йорк, след което се връща на юг. Работи във Фонда за правна защита на Националната асоциация за напредък на цветнокожите в Джаксън, Мисисипи, и като консултант по чернокожа история на програмата „Приятели на децата на Мисисипи“. В периода 1968 – 1969 г. се връща към писането като резидентен писател в Джаксънския държавен университет и в периода 1970 – 1971 г. в колежа Тугалу.

През 1970 г. е издаден първият ѝ роман „Третият живот на Грейндж Копланд“, който тренира болезнената тема за насилието в чернокожата общност и необходимостта да се преодолее господството и потисничеството, без да се нараняват взаимно.[1] През есента на 1972 г. преподава курс по чернокожи писателки в Масачузетския университет в Бостън. През 1976 г. е публикуван вторият ѝ роман, „Меридиан“.[5] Той е история за активисти от юга по време на движението за граждански права, със събития, които са тясно свързани с някои от собствените ѝ преживявания.[1][4]

През 1982 г. е публикуван най-известният ѝ роман „Пурпур“.[5] Историята проследява живота на млада, проблемна чернокожа жена, която си проправя път не само през расистката бяла култура, но и през патриархалната черна култура и мъжкото господство.[4] Въпреки критиките романът става бестселър, получава наградата „Пулицър“ следващата година и Националната награда за книга.[1] През 1985 г. е екранизиран във филма „Пурпурен цвят“ с участието на Упи Голдбърг, Опра Уинфри и Дани Глоувър, както и в мюзикъл на Бродуей от 2005 г.[3] През 2023 г. по романа и мюзикала е направен филмовия мюзикъл „Пурпурен цвят“ с участието на Фантазия Барино, Колман Доминго, Хали Бейли, Сиара и др. Историята е продължена в романите „Храмът на моя познат“ (1989) и „Притежаването на тайната на радостта“ (1992), които включват няколко герои и потомци на герои от романа „Пурпур“.[1][2][4] Петият ѝ роман „Притежаването на тайната на радостта“ поставя темата за практиката на женско генитално осакатяване в някои африкански, азиатски и близкоизточни култури.[5][6]

Отношението на писателката към международния проблем с женското генитално осакатяване я мотивира да направи допълнителни проучвания, отразени в книгата ѝ „Воински белези: Женско генитално осакатяване и сексуално ослепяване на жените“ от 1993 г. Шестият ѝ роман „Със светлината на усмивката на моя баща“ от 1998 г. се фокусира върху женската сексуалност.[5]

През 2000 г. е издаден сборникът ѝ с разкази, базирани на нейния собствен живот, „Пътят напред е с разбито сърце“, изследващи любовта и расовите отношения.[1] В книгата описва своите междурасови отношения с евреина Мелвин Розенман Левентал, адвокат по граждански права, който също работи в Мисисипи.[5] Те се женят на 17 март 1967 г. в Ню Йорк.[5] По-късно същата година се преместват в Джаксън, превръщайки се в първата законно женена междурасова двойка в Мисисипи, откакто в щата са въведени законите за смесено поколение. Семейството е тормозено и заплашвано от бели, включително от Ку Клукс Клан. Имат дъщеря, Ребека Уокър, която също става писателка. Развеждат се през 1976 г.[5] По-късно има връзка с певицата Трейси Чапман.

В края на 70-те години Алис Уокър се премества в Северна Калифорния. През 1984 г. тя и колегата ѝ писател Робърт Л. Алън основават Wild Tree Press, феминистка издателска компания в Андерсън Вали, Калифорния.

За творчеството си получава редица литературни награди.[3] През 2001 г. е включена в Залата на славата на писателите на Джорджия, а през 2006 г. в Калифорнийската зала на славата в Калифорнийския музей за история, жени и изкуства.

Алис Уокър живее в Мендосино, Калифорния.[5]

Произведения

[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • The Third Life of Grange Copeland (1970)[1][2][3]
  • Meridian (1976)
  • Finding the Green Stone (1991)
  • By the Light of My Father's Smile (1998)
  • Now Is the Time to Open Your Heart (2004)

Поредица „Пурпур“ (Color Purple)

[редактиране | редактиране на кода]
  1. The Color Purple (1982) – награда „Пулицър“[1][2][3]
    Пурпур, изд.: Orange Books, София (2018), прев. Надежда Розова
  2. The Temple of My Familiar (1989)[6]
  3. Possessing the Secret of Joy (1992)

Поезия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Once (1968)[1][2][3][5]
  • Revolutionary Petunias and Other Poems (1973)
  • Good Night, Willie Lee, I'll See You in the Morning (1979)
  • Horses Make a Landscape Look More Beautiful (1985)
  • Her Blue Body Everything We Know: Earthling Poems (1991)
  • Absolute Trust in the Goodness of the Earth (2003)
  • A Poem Traveled Down My Arm: Poems And Drawings (2003)
  • Collected Poems (2005)
  • The World Will Follow Joy (2013)
  • Hard Times Require Furious Dancing: New Poems (2010)
  • Taking the Arrow Out of the Heart (2018)

Сборници

[редактиране | редактиране на кода]
  • In Love and Trouble (1973)[1][2][3]
  • You Can't Keep a Good Woman Down (1981)
  • Everyday Use (1992)
  • Giving Birth, Finding Form (1993) – Изабел Алиенде и Жан Шинода Болен
  • Quartet of Stories (1993) – с Мая Анджелоу, Лорна Гудисън и Олив Сениър
  • The Complete Stories (1994)
  • The Way Forward Is with a Broken Heart (2000) – мемоарни разкази

Документалистика

[редактиране | редактиране на кода]
  • In Search of Our Mothers' Gardens: Womanist Prose (1983)[1][2][3]
  • Living by the Word (1988)
  • Warrior Marks: Female Genital Mutilation and the Sexual Blinding of Women (1993) – с режисьора Пратибха Пармар
  • The Same River Twice: Honoring the Difficult (1996)
  • Anything We Love Can Be Saved: A Writer's Activism (1997)
  • Sent By Earth: A Message from the Grandmother Spirit After the Bombing of the World Trade Center and Pentagon (2001)
  • We Are the Ones We Have Been Waiting For (2006)
  • Overcoming Speechlessness (2010)
  • Chicken Chronicles, A Memoir (2011)
  • The cushion in the road – Meditation and wandering as the whole world awakens to be in harm's way (2013)
  • My Life as My Self (2015)
  • Gathering Blossoms Under Fire (2018)

Екранизации

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж з и к л ((en)) Биография и библиография в сайта Fantasticfiction
  2. ↑ а б в г д е ж з и ((en)) Биография и библиография в сайта Goodreads
  3. ↑ а б в г д е ж з ((en)) Биография и библиография в сайта Book Series in Order
  4. ↑ а б в г д ((en)) Биография и библиография в сайта Encyclopedia.com
  5. ↑ а б в г д е ж з и к л ((en)) Биография и библиография в сайта Poetry Foundation
  6. ↑ а б в ((en)) Биография в сайта SF-Encyclopedia

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alice Walker в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „САЩ“         Портал „САЩ“