Алкестида | |
Ἄλκηστις | |
![]() Херкулес биещ се със Смъртта за тялото на Алкестида, Frederic Lord Leighton (1869 – 1871) | |
Информация | |
---|---|
Автор | Еврипид |
Хор | хор от стари мъже |
Герои | Аполон Смъртта Алкестида – съпруга на Адмет Адмет – цар на Тесалия Евмел – син на Адмет Херакъл Ферес – баща на Адмет |
Създадена | 438 г. пр.н.е. |
Място на действие | Древна Атина |
Оригинален език | старогръцки език |
Жанр | трагедия |
Вид | пиеса |
Алкестида в Общомедия |
„Алкестида“ (на старогръцки: Ἄλκηστις) е старогръцка трагедия, написана от поета и драматург Еврипид[1]. За първи път е представена на драматично състезание по време на Дионисиите в Атина през 438 г. пр.н.е. като последната част от тетралогия (несвързани взаимно една с друга творби). Като резултат той печели второ място.
„Алкестида“ е най-старата запазена Еврипидова творба, макар че то пише пиеси дълги години преди нея. В трагедията поетът използва познатия от гръцката митология персонаж на Алкеста (Алкестида) – дъщеря на Пелий, която жертва живота си, за да спаси съпруга си Адмет. Гостуващият по това време Херакъл побеждава в схватка демона на смъртта и връща Алкеста към живот.
Аполон трябвало да се очисти от греха си за убийството на Питон, и така Зевс изпратил Аполон за осем години при царят на Тесалия – Адмет. Там богът на музиката и танците трябвало да пасе царските стада. Докато траела службата му, Аполон се радвал на добро отношение от Адмет, и в желанието да му се отблагодари помогнал на царя да получи ръката на Пелиевата дъщеря Алкестида. Но Аполон не сторил само това – по негова молба мойрите отредили, че Адмет може да живее вечно и ще избегне смъртта, ако някой се съгласи да отиде в подземното царство на негово място. Когато дошъл часът на смъртта му, нито родителите му, нито жителите на Фера се съгласили да го заместят. Единствено съпругата му Алкестида се жертвала и заела неговото място в подземното царство.
„Алкестида“ е творба за жертвеността на една вярна съпруга. В рамките на атическата трагедия се разгръща историята на Алкестида, жертвала живота си за своя съпруг Адмет, заемайки неговото място в подземното царство. След тежката раздяла на героинята със своите близки и заръките към своя съпруг, тя затваря своите очи и богът на смъртта (Танатос) я отнема. Докато още текат приготовленията за нейното погребение, Адмет е посетен от свой приятел – Херакъл. В желанието си да не се покаже като негостоприемен, Адмет скрива от Херакъл смъртта на своята любима и го приема като гост в своя дом. Но не след дълго Херакъл узнава от слуга за трагедията сполетяла Фера и решава да не остава безучастен, а да върне Адметовата съпруга от света на мъртвите. След като се скрива в гробницата на царицата, той дочаква идването на Танатос. Последва тежка битка, в която Херакъл успява да прояви надмощие над Смъртта и взема Алкестида. Когато я връща в двореца, героят я покрива с воал и под претекст, че тя е придобита след тежка битка, моли Адмет да я въведе в своя дворец. И скоро царят на Фера разбира, че това не е друга, а собствената му съпруга.
Пролог – диалог между Аполон и Смъртта, в който богът убеждава Смъртта да вземе тялото на Алкестида. И въпреки че Смъртта обвинява Аполон за неговите „хитри номера“, накрая склонява царицата на Фера да замени Адмет. Но при условие, че веднага без минута отлагане той отреже с меча си кичур от косата и (равностойно на отнемане на живота).
Парод – хорът, състоящ се от петнадесет мъже от Фера, предвождани от корифея, излиза на сцената. Той оплаква траурната ситуация и се отрича от търсене на надежда.
Епизодите в старогръцката трагедия са оформени от играта на актьорите. Те са прекъсвани от хоровите песни, наречени „Стазими“.
Тя била умила тялото си, след което сложила погребални дрехи и се накичила с украшения. Алекстида изрекла молитва към богинята на домашното огнище – Хера, в която се помолила на богинята да закриля нейните деца. И преди да се оттегли в покоите си добродетелната господарка на Фера обиколила всички олтари на боговете. В последвалата сцена децата на царицата – син и дъщеря се присъединяват към страдащата си майка и оплакват трагичната съдба, Алкестида се сбогува с всички. И въпреки скръбните молитви на Адмет да не го оставя, Алкестида усеща наближаващата смърт. И не след дълго затваря очите си.