Анастасия Узорешителница
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: привеждане към научен стил. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Света Анастасия.
| Анастасия Узорешителница | |
 | |
| великомъченица | |
|---|---|
| Починала | IV век |
| Почитана в | Православна църква Римокатолическа църква |
| Главно светилище | „Света Анастасия“ в Задар, „Света Анастасия“ край Солун |
| Празник | 22 декември (прав.) 25 декември (рим.) |
| Атрибути | Мъченически кръст и съд за лекарства (прав.) Палмова клонка (рим.) |
| Покровителство | Аптекари, лекари, тъкачи, вдовици, отровени |
| Анастасия Узорешителница в Общомедия | |
Анастасия Узорешителница (също Фармаколитрия, Римска, Илирийска) е християнска светица, живяла през IV век. Вероятно от древноримски или италийски произход или потомка на романизираното население на Балканите. Почитана като великомъченица (загива в гоненията на Диоклециан). Празникът ѝ, който поради това е имен ден на тези жени, които носят името Анастасия[1][2] и производните му, се отбелязва на 22 декември от Православната църква и на 25 декември от Римокатолическата църква. Много отдадена на грижи за бедни, болни и нещастни и прочута по нейно време лечителка, тя е най-известната и почитана светица с това име и покровителка на аптекари и лекари, но в народните поверия е известна и като носителка на смърт и злополучия, ако бъде разгневена, и като персонификация на смъртта.
Изглежда, че е имала сестри, също християнки или група последователки или робини, които са ѝ помагали в лечителство и също са били убити.
Житие на Света Анастасия
[редактиране | редактиране на кода]Света Анастасия е родена в римско семейство на благородници. Баща ѝ е римският сенатор Претестат, а името на майка ѝ е Фавста. Както тя, така и учителят на Анастасия Хрисогон са също християнини и под тяхно въздействие младото момиче също става последователка на тази религия, но отначало е затруднена да я изповядва явно, поради настроенията срещу нея сред управниците на региона в който живее, по-късно довели и до систематични гонения срещу християните и открит терор над тях на територията на град Рим. Това продължава и след смъртта на майка ѝ, когато Анастасия е омъжена насила за сенатор на име Помплий, вероятно – езичник. Скоро тя овдовява, защото той умира при корабокрушение, но междувременно бракът ѝ остава неконсумиран (за да предотврати загубата на девствеността си, Анастасия се преструва непрестанно на неизлечимо болна). Помплий, досещайки се каква е истината, редовно я подлага на унижения и обиди, но не успява да сломи съпротивата ѝ. След смъртта му, Анастасия, вече наследница на семейните богатства, ги използва за да помага на затворените в тъмниците заради религията си християни, страдащи от вече разгарящите се гонения над тях. Тя не се ограничава с Рим, а обикаля от град на град и всячески се мъчи да им помогне, въпреки че с това поема и личен риск (при все че само по себе си подпомагането на християнските затворници не може да се брои за престъпление, нито я уличава пряко в принадлежност към християнството – почти до края на живота си тя успява да избегне обвинението в това). Във всички затвори, които посещава, Анастасия утешава, лекува и храни затворниците, вероятно не пропускайки да стори това и за тези, които са последователи на незабранени и непреследвани към момента култове и подчертавайки, че дейността ѝ е въобще благотворителна. Обаче в някои случаи, тя стига и до крайности – когато вижда, че някой затворник, иначе не може да се спаси, заплаща щедри подкупи на тъмничарите, за освобождаване му. Постепенно Анастасия се превръща в изкусна лечителка, която познава и най-малките тънкости в лекарския занаят. Така получава прозвището си Фармаколитрия (от гръцки: избавителка от страданията). Вече много известна, Анастасия обикаля Македония и най-вече – областта, известна по-късно като Солунско, където и се подвизава най-много.[3] По-късно заминава за Сирмиум, провинция Илирик, където е разкрита като християнка, след като публично споделя мъката си по наскоро екзекутирани местни затворници. Лично Диоклециан я увещава да се отрече от вярата си (в смисъл – да се подчини на заповедта за публично и изрично почитание и на римските богове и особено – на гения на императора), за да запази живота си, но тя отказва. Предполага се, че е била обезглавена на 22 декември 304 година в Солун, след като преди това е била подложена на продължителен глад, въпреки че е възможно и да умряла в Рим или в Сирмиум.[3]
Света Анастасия Фармаколитрия е сред малкото жени-мъченици, почитани изключително ревностно и с много любов както от католическата, така и от източноправославната църква.[4] Почитана е много в Солун и Солунско, където има няколко църкви и манастири, посветени на светицата.
В българския фолклор
[редактиране | редактиране на кода]В областта Рупчос е описан особен местен култ към света Анастасия, която тук е наричана Нашташа̀ и е смятана за повелител на смъртта, решаващ кой човек ще умре и кой не.[5] Вярва се, че в която къща не се празнува денят ѝ, там непременно през следващата година някой ще умре.[5] Жените не трябва да работят никаква домашна работа, защото света Чьорна ще почерни дома на оная, която преде, тъче или пере. Според народното поверие, ако на този ден времето е хубаво, през юни ще е суша, а ако вали – и през юни ще вали. Времето на следващия ден определя по същия начин времето през юли.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.bolgari.net[неработеща препратка]
- ↑ days.pravoslavie.ru
- ↑ а б ΑΝΑΣΤΑΣΙΑ ἡ ΦΑΡΜΑΚΟΛΥΤΡΙΑ // Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης. Архивиран от оригинала на 2017-08-10. Посетен на 10 август 2017.
- ↑ сайт на остров Света Анастасия // Архивиран от оригинала на 2017-03-30. Посетен на 2017-03-13.
- ↑ а б Маринов, Димитър. Избрани произведения. Том I: народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Наука и изкуство, 1981. с. 712.
