Апостол Карамитев Апостол Карамитев | |
български актьор | |
Роден |
17 октомври 1923 г.
|
---|---|
Починал |
Народна република България |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Актьорска кариера | |
Активност | от 1947 г. |
Семейство | |
Съпруга | Маргарита Дупаринова |
Деца | Момчил Карамитев Маргарита Карамитева |
Уебсайт | |
Апостол Карамитев в Общомедия |
Апостол Милев Карамитев е български театрален и филмов актьор, популярен между 50-те и 70-те години на XX век.
Апостол Карамитев е роден на 17 октомври 1923 г. в Бургас, а в София се премества за да учи право, след като завършва италианската гимназия. Въпреки това, скоро избира да се занимава с театър.[1] Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1951 г. със специалност „Актьорско майсторство“ в класа на професор Боян Дановски. Дълги години е сред водещите актьори на Народния театър „Иван Вазов“ (от 1947), където създава поредица от забележителни роли. Сред тях е Ромео в „Ромео и Жулиета“ на Уилям Шекспир, с режисьор Стефан Сърчаджиев през 1953 г.
Жени се за актрисата Маргарита Дупаринова, с която има син и дъщеря, също актьори: Момчил Карамитев и Маргарита Карамитева.
Неговият дебют в киното е във филма „Утро над родината“, през 1951 г.[2] Актьорският му метод е описан като съчетание на „интелектуалния анализ с дълбочина на емоционалния живот“.[3]
Специализира режисура в Москва. От 1969 г. до смъртта си е доцент и преподавател по актьорско майсторство за драматичен театър и режисура за драматичен театър във ВИТИЗ.
През 1971 г. Карамитев озвучава всичките образи (мъжки и женски) в дублажа на английския сериал „Сага за Форсайтови“ за Българска телевизия (сегашно БНТ).
Леон Даниел си спомня за Карамитев, че „беше красив, много красив, но неговата красота тогава не беше на мода, в живота се харесваше, но в театъра се предпочитаха по ръбестите или по-лиричните, а неговата хубост беше по-буйна, по-„апашка“, италианска... Дановски го утешил. Казал му бил „Твоето време скоро ще дойде.“ Чочо му повярва. След две-три години стана първата българска звезда. С всички плюсове и минуси на това звание.“[4]
Карамитев почива преди да завършат снимките на филма „Сватбите на Йоан Асен“ през 1973 г. от рак на черния дроб.[1] На негово име е кръстен драматичният театър в Димитровград.
Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|---|
1967 – 70 | Форсайтови – (The Forsyte Saga) Сага за Форсайтови – 2 заглавие |
26 | Великобритания | озвучава през 1971 г. |
Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|---|
1975 | Сватбите на Йоан Асен | 2 | Йоан Асен | |
1969 | Малки тайни (Heimlichkeiten) |
ФРГ/България | полковник Дамянов, следователят | |
1969 | Свобода или смърт | Давид Тодоров | ||
1968 | Бялата стая | Петър Александров | ||
1968 | Един снимачен ден (тв) | актьорът | ||
1966 | Рицар без броня | вуйчо Георги | ||
1966 | В новия квартал | художникът | ||
1962 | Специалист по всичко | Апостол | ||
1962 | Двама под небето | Стефан Иванов Ковачев | ||
1961 | Нощта срещу 13-и | инж. Тодор Примов/Първан Примов | ||
1960 | Три звезди (Három csillag) |
Унгария | Михаил | |
1959 | Пътища | инженер Стамен Петров (в новелата „Пътят минава през Беловир“) | ||
1958 | Любимец №13 | Радосвет/Радослав | ||
1957 | Хайдушка клетва | Страхил войвода | ||
1957 | Легенда за любовта (Legenda o lásce) |
Чехословакия/България | Фархад, придворният художник | |
1955 | Това се случи на улицата | Мишо Кръстев, шофьор | ||
1955 | Героите на Шипка | СССР/България | Петко, български опълченец | |
1954 | Песен за човека | Будинов, поет декадент | ||
1952 | Наша земя | капитан Велков | ||
1952 | Под игото | дякон Викенти | ||
1951 | Утро над родината | Велизаров |
|