Аралкум

Аралкум
Аралкум с оставащите части от Аралско море, 2014 г.
Информация
Държави Казахстан
 Узбекистан
Площ38 000 km²
Координати44°40′00″ с. ш. 60°40′00″ и. д. / 44.666667° с. ш. 60.666667° и. д.
Аралкум в Общомедия
Анимирана карта на намаляващото Аралско море и разрастващия се Аралкум

Аралку́м (понякога Аккум[1]) е нова пустиня, образувана през 1960-те години (и разширяваща се) на мястото на пресъхващото Аралско море[2] в Средна Азия.

Пясъчно-солената пустиня лежи на територията на Казахстан (Къзълординска област) и Узбекистан (Каракалпакстан).

История

[редактиране | редактиране на кода]

Докато нивото на Аралско море винаги се е колебаело през неговото съществуване, най-скорошният спад от 1960-те години насам е причинен от строежа на големи напоителни проекти в региона. Силно намаленият приток на вода причинява рязък спад на нивото на водата.

След построяването на Кокаралската стена през 2005 г. Малък Арал (Северно Аралско море) се възстановява, но Голям Арал (Южно Аралско море) пресъхва, увеличавайки площта на Аралкум.

Биоразнообразие

[редактиране | редактиране на кода]

В резултат на опустиняването, биоразнообразието в региона е намаляло до 200 вида растения и животни.[3] Настоящата флора на изсъхналото дъно на езерото започва да се развива през 1960 г. Тя се състои от 34 семейства растения със 134 рода и 300 вида. Основни представители са: Salicornia europaea, Suaeda crassifolia, Tripolium vulgare на глинеста почва и Suaeda acuminata и Atriplex fominii на песъчлива почва.[4]

Въздушни замърсители

[редактиране | редактиране на кода]

Аралкум заема площ от над 38 хиляди km² и е голям източник на вятър.[5] Пясъчни бури отнасят около 100 милиона тона токсични соли и прах на година. Финият прах, пренасян от бившето дъно на водоема, съдържа минерални торове и пестициди, които са били измивани от напояваните полета. Над пустинята преминава мощен въздушен поток от запад на изток, осъществяващ бързо разпространение на аерозоли отвъд границите на Централна Азия.

Бившeто дъно на Аралско море в Узберкистан, 2004 г.

Токсични вещества от Аралкум са намерени в кръвта на пингвини на Антарктика, а обикновен аралски прах – из ледниците на Гренландия, както и в норвежките гори[2].

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Экология. Экологическая катастрофа Аральского моря, архив на оригинала от 29 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180629102349/http://www.godmol.ru/ekologija/127-aralskoe-more.html, посетен на 24 септември 2017 
  2. ↑ а б State of Environment of the Aral Sea Basin // Regional report of the Central Asian States. Архивиран от оригинала на 2006-09-27. Посетен на 2017-09-24.
  3. ↑ E. Oteniyazov. Ecologic Situation of the Aral Sea Region. Radiation Safety Problems In The Caspian Region. Springer, 2004. с. 13 – 16.
  4. ↑ University of Bielefeld, Department of Ecology. Primary succession on the dry sea floor of the Aral Sea // Архивиран от оригинала на 2009-02-25. Посетен на 2017-09-24.
  5. ↑ Аралкум наступает. Новая азиатская пустыня // Архивиран от оригинала на 2014-07-29. Посетен на 2017-09-24.