Арбанашко

Арбанашко
Арбанашко
— село —
Изглед към част от къщите в селото
Изглед към част от къщите в селото
42.2681° с. ш. 21.9797° и. д.
Арбанашко
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаСтаро Нагоричане
Географска областСредорек
Надм. височина1150 m
Население40 души (2002)
Пощенски код1302
Арбанашко в Общомедия

Арбанашко (на македонска литературна норма: Арбанашко) е село в Северна Македония, в община Старо Нагоричане.

Селото е разположено в областта Средорек в най-западните склонове на планината Герман.

Църквата „Възнесение Господне“ в Арбанашко

Селото е споменато като Арбанаси в Първа Архилевицка грамота от 1354/5 г. като дарение от севастократор Деян в полза на църквата в Архилевица. През 1378 - 1379 година наследниците на Деян - Йоан и Константин Драгаш - даряват църквата Архилевица с всичките ѝ имоти на манастира Хилендар в Света гора.[1]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618/1619 година селото е отбелязано под името Арбанашка с 15 джизие ханета (домакинства).[2]

В края на XIX век Арбанашко е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Арбанашко е населявано от 280 жители българи християни.[3]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Арбанашко има 280 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[4] Други данни сочат, че по това време селото, което брои 42 къщи, става сърбоманско.[5]

В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има патриаршистко училище.[6]

По време на Първата световна война Арбанашко е част от Рамновска община има 239 жители.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 40 жители.[8]

Националност Всичко
северномакедонци 38
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 1
Родени в Арбанашко
  1. Матанов, Хр. Княжеството на Драгаши, София, 1996, с. 57
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 255.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 216.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
  5. Доклад на управляващия българското консулство в Скопие Иван Икономов от 1911 година, в: Георгиев, Величко и Стайко Трифонов, Гръцката и сръбска пропаганда в Македония. Нови документи, София 1995, с. 494
  6. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
  7. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 32, архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 12 февруари 2021 
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  9. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.