Армен Джигарханян

Армен Джигарханян
Արմեն Բորիսի Ջիգարխանյան
Армен Борисович Джигарханян
съветски, арменски и руски театрален актьор и режисьор
По време на награждаване от руския президент Медведев, 2010 г.
По време на награждаване от руския президент Медведев, 2010 г.
Роден
Починал
14 ноември 2020 г. (85 г.)
ПогребанВаганковско гробище, Пресненски район, Русия
Актьорска кариера
Активност1955 – 2020
Подпис
Уебсайтwww.dzigartheater.ru
Армен Джигарханян в Общомедия

Армен Борисович Джигарханян (на арменски: Արմեն Բորիսի Ջիգարխանյան; на руски: Армен Борисович Джигарханян) е съветски, арменски и руски театрален и киноактьор, театрален режисьор и театрален педагог. През 1985 г. е удостоен със званието Народен артист на СССР.[1] Той е един от основателите, президент и художествен ръководител на Московския драматичен театър от 1996 г.[2][3].

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 3 октомври 1935 г. в Ереван, Арменска ССР. Произхожда от стар род тифлиски арменци.

Когато е само на един месец, баща му Борис напуска семейството си и той за първи път го вижда чак като възрастен. Той е възпитан от своя втори баща, с когото е в добри отношения. Израства в рускоезична среда, учи в руско училище и получава основни познания за арменската и руската култура с еднакво усърдие. Майка му, Елена Василиевна, е голям почитател на театъра и операта и не пропуска нито една театрална постановка или оперен спектакъл.

Като ученик е очарован от театъра и киното, а след като завършва училище през 1952 г., отива в Москва и се опитва да влезе в ГИТИС, но не успява. Връщайки се в Ереван, получава работа във филмовото студио „Арменфилм“ като асистент оператор.

През 1954 г. постъпва в Института за изкуство и театър в Ереван, в курса на режисьора В. Аджемян, ръководител на театър „Г. Сундукян“. Но курсът е прекалено голям и Армен се премества в курса на А. Гулакиан, който завършва през 1958 г.

Дебютира през януари 1955 г. в постановката на В. Гусев „Иван Рибаков“ на Ереванския руски драматичен театър „К. Станиславски“. В трупата на този театър, където актьорът работи повече от десет години, той е поканен като студент втори курс.

През 1967 г. А. Ефрос кани актьора в Московския театър „Ленински комсомол“.

През 1969 г. А. Джигарханян започва да играе в театър Маяковски в Москва. На сцената на театъра играе в ролята на Стенли Ковалски в "Трамвай „Желание““, Голямото Па в „Котка върху горещ ламаринен покрив“, Сократ в „Разговори със Сократ“ от Е. Радзински, генерал Хлудов в „Бяг“ от Михаил Булгаков.

През септември 1996 г. напуска театъра, но продължава да играе на редица театрални сцени.

През 1960 г. актьорът дебютира в киното, а известност му носи една от най-добрите негови кинороли – на младия учен-физик Артьом Манвелян от филма „Здравствуй, это я!“. Следват нови роли, демонстриращи широкия актьорски диапазон, психологическата достоверност и майсторство при превъплъщенията. Своя пробив към международна звезда той прави през 1981 г. в телевизионния филм „Техеран 43“, където играе ролята на убиец от 1943 г., който публикува своите спомени през 1980 г. Партнират му френската актриса Клод Жад в ролята на негова любовница и немският актьор Курд Юргенс в качеството на негов адвокат.

Армен Джигарханян става един от най-сниманите актьори – има над 250 роли в кино- и телевизионни филми, и мнозина смятат, че е най-сниманият съветски и руски актьор (всъщност най-снимана е актрисата Любов Соколова, изиграла 389 роли в киното). Джигарханян играе разнопланови роли в филми на най-добрите съветски и руски режисьори, от различни жанрове, в комедийни и приключенски филми, в драми и музикални филми. Много работи в дублажа, озвучава мултипликационни филми. За последните си роли в киното, често епизодични, казва, че е „понижил изискванията“ и че „парите са добри“.

Отличия и награди

[редактиране | редактиране на кода]
  • Заслужил артист на Арменската ССР (1966)
  • Народен артист на РСФСР (1973)
  • Народен артист на Арменската ССР (1977)[4]
  • Народен артист на СССР (1985)
  • Държавна премия на Арменската ССР (1975) – за участие във филма „Треугольник“
  • Държавна премия на Арменската ССР (1979) – за участие във филма „Снег в трауре“
  • Орден „За заслуги пред Отечеството“ II степен (2010) – „за изключителения му принос за развитието на театралното изкуство и за многогодишната му плодотворна творческа дейност“[5]
  • Орден „За заслуги пред Отечеството“ III степен (1995) – „за големият му принос за развитието на театралното изкуство и за дългогодишна плодотворна творческа дейност“[6]
  • Орден „За заслуги пред Отечеството“ IV степен (2005) – „за големия му принос за развитието на театралното изкуство и за многогодишна творческа дейност“[7]
  • Благодарност от Президента на Руската федерация (2002) – „за големия му принос за развитието на театралното изкуство“[8]
  • Орден на честта, Армения (2010)[9]
  • Юбилеен медал „10 години Астана“, Казахстан (2008)[10]
  • Отличителен знак „За безупречна служба на град Москва“ XXX години (2005) – за многогодишна плодотворна дейност за доброто на град Москва и нейните жители[11]
  • Награда на публиката за филма „Когато настъпи септември“ на кинофестивала за авторско кино в Белград, Югославия (1977)
  • Специална награда на журито за филма „Одинокая орешина“ на Всесъюзния кинофестивал (1987)
  • Награда на кметство Москва в областта на литературата и изкускуството за участие в постановката „Жертва века“ (1994)
  • Награда „Златен овен“ (1995) – „за творческото сливане на любов към живота и мъдростта“
  • Международна награда „Станиславски“ от Международния фонд К. С. Станиславски (2000) за ролята на Доменико в постановката „Град на милионери“ в номинацията „за най-добра мъжка роля“[12]
  • Театралната награда „Златна маска“ (2001) – специална награда на журито за драматичен и куклен театър, съвместно с И. Чуриковой в постановката „Град на милионери“, Москва
  • Награда „Златен орел“ (2008) – в номинация за „най-добра поддържаща мъжка роля“ във филма „Изчезналата империя“
  • Награда на Федерацията на еврейската общност в Русия „Човек на годината“ (2008)[13]
  • Наградата „Жива легенда на руското кино“ на кинофестивала „Виват кино России!“ в Санкт Петербург (2008)
  • Награда на Министерство на вътрешните работи на Руската федерация
  • Царскоселска художествена награда (2011) – „за оригинален актьорски почерк и уникална игра в театъра и киното“[14][15]
  • Театрална награда „Златна маска“ (2015) – номинация „За изключителен принос за развитието на театралното изкуство“
  • Орден „Рубинен кръст на славата“ (2008) от Фондацията с нестопанска цел „Слава на отечеството“[16])
  • Орден „MECENAT“ (Международен благотворителен фонд)[17]
  • Висша руска обществена награда – орден „За труд и Отечество“[18]
  • Почетен знак „Самарски кръст“ (2013)[19]
  • Почетен гражданин на Ереван (2001)

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Армен Борисович Джигарханян
  2. ↑ Президент театра, Армен Джигарханян. Официална страница на Московския драматичен театър // dzigartheater.ru
  3. ↑ Постановление Правительства Москвы от 12 марта 1996 года № 246 „О создании Московского драматического театра под руководством А. Б. Джигарханяна“. АО „Кодекс“ // docs.cntd.ru
  4. ↑ Джигарханян Армен Борисович – Киносозвездие – авторский проект Сергея Николаева
  5. ↑ Указ Президента Российской Федерации от 3 октября 2010 года № 1203 «О награждении орденом „За заслуги перед Отечеством“» II степени Джигарханяна А. Б.
  6. ↑ Указ Президента Российской Федерации от 3 октября 1995 года № 1002 «О награждении орденом „За заслуги перед Отечеством“» III степени Джигарханяна А. Б.
  7. ↑ Указ Президента Российской Федерации от 1 декабря 2005 года № 1380 „О награждении орденом „За заслуги перед Отечеством“ IV степени Джигарханяна А. Б.“
  8. ↑ Распоряжение Президента Российской Федерации от 16 сентября 2002 года № 427-рп «О поощрении работников Московского государственного театра „Ленком“»
  9. ↑ ИА PanARMENIAN // Армен Джигарханян награждён армянским Орденом Почета // 18 ноября 2010
  10. ↑ Российские актеры получили медали „10 лет Астане“ // Архивиран от оригинала на 2020-09-23. Посетен на 2018-07-03.
  11. ↑ Указ Мэра Москвы от 28 сентября 2005 года № 61-УМ „О награждении знаками отличия и присвоении почетных званий города Москвы“
  12. ↑ www.stanislavskyfestival.ru, архив на оригинала от 20 април 2017, https://web.archive.org/web/20170420214854/http://www.stanislavskyfestival.ru/about1-c1yht, посетен на 3 юли 2018 
  13. ↑ Премия „Человек года“ // Федерация Еврейских Общин России. Архивиран от оригинала на 2013-05-29. Посетен на 14 април 2013.
  14. ↑ Царскосельскую художественную премию вручат в Санкт-Петербурге // Телеканал „Культура“, 18 октября 2011. Архивиран от оригинала на 23 юни 2012. Посетен на 18 октомври 2011.[неработеща препратка]
  15. ↑ Царскосельская художественная премия вручена в Санкт-Петербурге // ИТАР-ТАСС, 18 октября 2011. Посетен на 18 октомври 2011.
  16. ↑ НФ Слава Отечества: Мероприятия Архив на оригинала от 2010-09-26 в Wayback Machine. Архив на оригинала от 2010-09-26 в Wayback Machine.
  17. ↑ Армен Борисович Джигарханян: Кавалеры ордена Международный Благотворительный Фонд „Меценаты Отечества“[неработеща препратка]
  18. ↑ Новости Великого Новгорода – „Великий Новгород. Ру“, архив на оригинала от 4 юли 2018, https://web.archive.org/web/20180704052408/http://www.velikiynovgorod.ru/news/, посетен на 3 юли 2018 
  19. ↑ На торжественной церемонии был вручен почетный знак „Самарский крест“ // Архивиран от оригинала на 2016-09-17. Посетен на 2018-07-03.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни