Артдеко

Крайслер Билдинг, Ню Йорк, 1930 г., пример за артдеко в архитектурата

Направления в изкуството
по-долу са активни линкове   Абстракционизъм   Ар деко   Ар нуво   Барок   Готика   Дигитално изкуство   Дадаизъм   Експресионизъм   Импресионизъм   Класицизъм   Конструктивизъм   Концептуализъм   Кубизъм   Луминизъм   Маниеризъм   Модернизъм   Наивизъм   Необарок   Неоготика   Неоимпресионизъм   Неоренесанс   Оп арт   Попарт   Постимпресионизъм   Постмодернизъм   Реализъм   Ренесанс   Рококо   Романика   Романтизъм   Символизъм   Социалистически реализъм   Сюрреализъм   Формализъм   Футуризъм      Модерно изкуство   Съвременно изкуство
п б р

А̀ртдеко̀ (на френски: art déco, букв. „декоративно изкуство“, от името на парижката изложба Exposition Internationale des Arts Décoratifs et Industriels Modernes през 1925 г.) е влиятелно течение в изобразителното и декоративно изкуство от първата половина на XX век.^[1]

Появява се за пръв път във Франция през 1920-те години, а през следващите две десетилетия става много популярно и в международен мащаб. Проявява се основно в архитектурата, модата, живописта, бижутерията, вътрешния дизайн. Оказва силно влияние до края на 1930-те години, като обхваща периода на Голямата депресия. Престава да е актуално в периода след Втората световна война.^[2]

Характеристика

Това е еклектичен стил, представляващ синтез от модернизъм и неокласицизъм. Стилът артдеко също има значително влияние върху такива художествени направления, като кубизъм, конструктивизъм и футуризъм.^[3]

Стилът е елегантен, напомня ар нуво, но е с по-съвременни идеи и визия. Отразява хедонистичния начин на живот и презадоволеното консуматорско общество. Отличителни черти – строга закономерност, смели геометрични форми, етнически геометрични елементи, богатство на цветовете, щедри орнаменти, разкош, шик, скъпи, съвременни материали (слонова кост, крокодилска кожа, алуминий, редки видове дървен материал, сребро). В САЩ, Нидерландия, Франция и някои други страни артдеко постепенно еволюира към функционализма.^[4]

Терминът артдеко получава широко разпространение след 1968 г., когато британският историк Бевис Хилиър (Bevis Hillier) публикува първата книга на тази тема – „Артдеко от 20-те и 30-те години“ (Art Deco of the 20s and 30s).^[5]

Творби

Декоративни предмети и коли

• 
  Пакард, модел 1941, Super 180, седан
• 
  Радиоприемник Филипс, 1931, модел 930A
• 
  Камера „Бо Брауни“, Уолтър Тийг, 1930, проектирана за Кодак

Архитектура

• 
  Някогашният хотел „Театро Еден“, днес „Апартхотел Вип Еден“ в Лисабон, Португалия, архитекти Казиано Бранко и Карло Флоренсио Диас, 1931
• 
  Фасадите на хотели „Делано“, 1947 (Робърт Суортбърг) и „National“, 1940 (Рой Франс), Колинс Авеню, Маями Бийч
• 
  Ниагара Мохоук Пауър Билдинг, Сиракюз, щат Ню Йорк. Архитект Мелвин Кинг. Завършена през 1932 г.
• 
  Шпилът на Крайслер Билдинг в Ню Йорк сити; худ. Уилям ван Алън, построен през 1928 – 30 г
• 
  Музеен център „Cincinnati Union Terminal“ в Синсинати, Охайо; Пол Филип Крет, Алфред Фелхаймер, Стюарт Уогнър, Роланд Уонк, 1933 г.

Скулптура и релефи

• 
  Стенно пано пред Никс Федеръл Билдинг, Филаделфия, худ. Едмон Аматей, 1937
• 
  Част от Wisdom, with Light and Sound (Мъдростта, окъпана в светлина и звук), Рокфелер Сентър 30 (GE Building), худ. Ли Лоури, 1933
• 
  „Rytm“ (Ритъм), худ. Хенрих Куна, парк „Скаришевски“, Варшава, Полша, 1925
• 
  Лоби, Емпайър Стейт Билдинг, Ню Йорк сити. Уилям Лам. Открито през 1931 г.
• 
  Скулптура в „Рокфелер център“ от Пол Меншип
• 
  Статуята на Христос Спасителя, Рио де Жанейро, Бразилия, издигната между 1922 и 1931 г., е най-голямата статуя в стил артдеко до построяването през 2010 г. на статуята Христос Властител (Pomnik Chrystusa Króla) в Швебоджин, Полша.^[6]

Творби от стъкло^[7]

• 
  Жар птица от Рене Лалик (1922)
• 
  Папагали ваза от Рене Лалик (1922)
• 
  Победа 2 от Рене Лалик (1928)
• 
  Витраж от Луи Мажорел (1928)

Творби от метал

• 
  „Лов“ – Жан Дюнан (1935)^[8]
• 
  Коктейлни чаши от хром – Норман Бел Гедес (1937)

Графично изкуство

• 
  Плакат за Руски балет „Дягилев“ от Леон Бакст (1912)
• 
  Илюстрация от Джордж Барбие за дом на модата Пакен (1914)
• 
  Интерпретации на Харлем джаз I by Унолд Рейс (c.1920)
• 
  Плакат от Хорас Тейлър (1924)
• 
  Мулен Руж Плакат от Чалз Гесмар (1925)
• 
  Плакат от „Chicago World's Fair“ (1933)

Артдеко в архитектурата по света

Aфрика

• 
  Кино в Асмара, Еритрея (1937)
• 
  Сградата на Фиат в Асмара, Еритрея от Джузепе Петази (1938)^[9]
• 
  Катедрала Свети Петър в Рабат, Мароко (1938)

Повечето сгради артдеко са построени по времето на европейската колонизация на континента, често дизайнери са италиански и френски архитекти.

Азия

• 
  Ню Индия Ашурънс Билдин в Мумбай, Индия (1936)
• 
  Бродуей Меншънс в Шанхай, Китай (1934)
• 
  Капитол Тиътър в Манила, Филипини от Juan Nakpil (1935)
• 
  Сграда в Индонезия (1920)

Източници

1. Généalogie de l’art contemporain, CRDP LILE, 1999.
2. Chronologie du design, Tout l’art Encyclopédie, Flammarion.
3. Edward Lucie-Smith, Histoire du mobilier, l’univers de l’art, 1990.
4. Raymond Guidot, Histoire du design, Hazan, 2000.
5. Bernard Blistène, Une histoire de l'art du XXe siecle, BeauxArts magazine, 2002.
6. Patricia Bayer, Intérieurs Art Déco, Thames & Hudson, 2000.
7. Catalogue de l’exposition Design, Miroir du siècle, 1993.
8. Félix Marcilhac, Jean Dunand, Thames & Hudson, Les éditions de l'amateur, 1991.
9. Denison, Edward. Bradt Travel Guide: Eritrea. Bradt, 2007. ISBN 978-1-84162-171-5. с. 112.