Афлатоксини

Химична структура на афлатоксин В₁

Химична структура на афлатоксин G₁

Афлатоксините са смъртноопасни микотоксини, отнасящи се към клас поликетиди.

Произвеждащите този токсин плесени са няколко вида от рода Aspergillus (главно A. flavus и A. parasiticus). Те растат върху зърна, семена и плодове на растения с високо съдържание на мазнини (например върху семената на фъстък) и някои други продукти.

Обикновено най-лесно и силно плесенясват продукти, съхранявани в условията на топъл и влажен климат. Афлатоксините с течение на времето и при неправилно съхранение се образуват и в залежали количества набран чай и други тревисти растения. Токсинът се открива също в млякото на животни, хранени с плесенясала храна.

От всички биологично произвеждани отрови афлатоксините са най-силните чернодробни канцерогени от всички, открити до днешно време. Устойчиви са на топлинна обработка на продукта.^[1] Ако висока доза от отровата попадане в организма на човек, смъртта настъпва в течение на няколко денонощия вследствие на необратими поражения на черния дроб.

Токсичността на тези видове е била почти неизвестна до 60-те години на XX век, когато във Великобритания неочаквано умрели 100 000 пуйки. Тогава е дадено и името на отровата, открита в храната на пуйките. Храната била заразена с плесента Aspergillus flavus.

В развитите страни се извършва строг мониторинг на продуктите, в които обикновено се срещат афлатоксини (фъстъци, царевица, тиквено семе и т.н.) Заразените партиди се унищожават.

В развиващите се страни, където подобен контрол отсъства, заразяването на продуктите с плесенни гъби остава сериозен фактор за смъртността на населението. Например в Мозамбик смъртността от рак на черния дроб е 50 пъти по-висока, отколкото във Франция.^[2]

Източници

1. Aflatoxins: Food Safety Watch, архив на оригинала от 6 юли 2017, https://web.archive.org/web/20170706211122/http://www.foodsafetywatch.org/factsheets/aflatoxins/, посетен на 18 май 2014 
2. География на раковите заболявания