Ахат
Тази статия е за минерала. За рок групата вижте Ахат (група).
| Ахат | |
 Ивичест ахат | |
| Общи | |
|---|---|
| Категория | Минерали |
| Формула (повтаряща се единица) | SiO2 |
| Кристална симетрия | Няма |
| Характеристики | |
| Цвят | Разноцветен |
| Хабитус | Геода. Може да се срещне под формата на малки жили в скалата |
| Кристална система | Ромбоедрична |
| Лом | Смолист |
| Твърдост по Моос | 6,5 – 7 |
| Блясък | Матов |
| Цвят на чертата | Бяла |
| Прозрачност | Полупрозрачвн |
| Плътност | 2,6 g/cm³ |
| Блясък (полиран) | Лесно |
| Оптични свойства | Няма |
| Обичайни примеси | Много, сред които желязо и манган |
| Ахат в Общомедия | |
Ахатът е разноцветен минерален агрегат на кварц.[1][2] Той е вид халцедон,[3][4] който съществува в различни цветове. Образува се в мехури от магма, пълни с вода, богата на силициев диоксид (SiO2 + H2О), водата се изпарява и през това време останалата маса кристализира в кварц (по-рядко тези кристали стават жълто-виолетови от желязото Fe, Fe³+; тогава се наричат аметист). Това е само един вид от тази група минерали. Ахатите запълват процепи сред различни ефузивни скали, хидротермални жили, а също така заместват и някои седиментни образувания (корали, амонити, фосилна дървесина и др.).
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Ахатът получава името си от Теофраст, гръцки философ и естествоизпитател, който открива камъка по бреговете на река Дирило, в Древността позната като Ахатес, в Сицилия[5] между IV и III век пр.н.е.[6]
Състав
[редактиране | редактиране на кода]В разрез се вижда, че ахатите се състоят от много фини и концентрично разположени ивици, които се отличават по степен на прозрачност и по цвят. Тяхното нееднакво оцветяване се обяснява с наличието на примеси от железни и манганови оксиди, от органични вещества и т.н. Ахатите с хоризонтално разположение на слоевете са сравнително редки (лентов ахат) и се наричат „уругвайски тип“ ахати.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ахат // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 12 март 2024.
- ↑ Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 38.
- ↑ Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 298.
- ↑ Wang, Yifeng и др. Self-organizational origin of agates: Banding, fiber twisting, composition, and dynamic crystallization model // Geochimica et Cosmochimica Acta 54 (6). 1990-06-01. DOI:10.1016/0016-7037(90)90396-3. с. 1627–1638.
- ↑ Agate Creek Agate // Архивиран от оригинала на 2007-07-16. Посетен на 2023-08-02.
- ↑ Achates // Посетен на 19 September 2014.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Златарски, Георги. Материали по геологията и минералогията на България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (3). 1882. с. 102. Посетен на 10 март 2024.
- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически Факултет 19 (1). 1923. с. 60-74. Посетен на 5 април 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 355.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство "Наука и изкуство", 1973. OCLC 859838412. с. 320-325.
- Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 14.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Нешева, Лариса. Експозиция „Минерали на България“ // Национален музей "Земята и хората". Посетен на 24 април 2024.
- ахат // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 25 април 2024.
- Информация за Ахат (Agate) // webmineral. Посетен на 18 май 2024. (на английски)
- ахат (agate) // mindat.org. Посетен на 18 май 2024. (на английски)
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]
|
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||