Балсам

Myroxylon peruiferum – вид дърво от Централна и Южна Америка (вляво) и негов балсам (вдясно)

Балсами (терпентини) се наричат особени сокове, изтичащи от растенията. Съдържат етерични масла и смоли. Те са неразтворими във вода, за разлика от гумите.^[1]

Изложени на въздуха, балсамите изгубват етеричното си масло и се превръщат в смоли. Смолите бързо изветряват и стават на люспи.

Етимология

През тур. balsam < перс. بلساز, което от своя страна е от старогр. βάλσαμον, от финикийски bāśām. Думата е заета и в лат. balsamum, откъдето са западноевроп. и рус. форма със -з- вместо -с-.

Категории балсам

Според свойствата си балсамите биват благородни и обикновени.

Благородни

Към тях спадат венецианския, страсбургския и канадския терпентин. Съдържат 20 – 30% етерично масло. Имат приятен мирис и придават на боите емайлност и възможност за голяма нюансировка. Лесноразтварими в терпентиново масло, етер, бензин и петрол. В спирт и амоняк не стават мътни. Разтопени в блажни масла, се съединяват с тях, при изстиване обаче отново се отделят.

Обикновени

Включват копайва балсамът, боровите терпентини и елемовия балсам. Миришат неприятно и не могат да служат за целите на живописта. Стават мътни, с жълтеникав или отиващ към черно цвят, в разтвори със спирт или амоняк. Служат за добиването на долнокачествени терпентинени масла. Получените от балсамите смоли, като колофон и др., са много долнокачествени.

Видове

Венециански терпентин

Добива се от листопадния бор чрез наранявания на дънерите. Най-доброкачествен венециански терпентин се добива в Триентинската област в Италия, в Южна Франция, Северна Испания, Гърция и Русия. Чистият венециански терпентин има жълт до тъмнокафен цвят, полутечен, до много гъст и разтеглив, мирише приятно, прозрачен или много малко замътен. Количеството етеричното масло определя гъстотата му, а наличието или отсъствието на кристали от абатинова (абиетинова) киселина определят бистротата му.

Разтваря се във всякаква пропорция в терпентиново масло и в блажни масла. Процеса се ускорява във водна баня. Венецианскияг терпентин се разтваря, без да потъмнее, в 80% алкохол, както и в амоняк в пропорция 5:1 амоняк към венециански терпентин. Разтваря се още в етер и бензин. Не жълтее. Придава на боити емайлен характер и много приятен гланц.

Намира широко приложение в живописта. Смесен със сгъстено на слънцето ленено масло и терпентиново-смолести фирниси е бил употребяван от Тициан, Рубенс и други стари майстори. Ван Дайк е употребявал венецианския терпентин, разреден с терпентиново масло, като промеждутъчен фирнис.

Страсбургски терпентин

Страсбургският терпентин се получава от бял бор. Добива се от Алпите, на о-в Хиос и др. Прозрачен е ислабо жълтее. Има всички положителни и много ценни за живописта свойства на венецианския терпентин, поради което намира широко приложение. Бил е употребяван от немските художници на Рейнската школа и старите фламандски майстори като съставна част от разредителите на боите.

Канадски балсам

Канадският балсам е близък по състав на страсбургския терпентин – почти безцветен, прозрачен и чист. Засъхнал не дава кристали и не чернее, поради което служи като лепило в оптиката за слепване на лещи. Служи и като прибавка при направата на бои и като съставна част на разредителите на боите.

Изкуствени терпентини

Добиват се при дестилирането на долнокачествени смоли. Служат за подправка на благородните балсами.

Обикновени терпентини

Добиват се от борове, чамове и хвойни. Имат неприятен мирис. От тях се добиват долнокачествени терпентинови масла и нетрайната мека смола колофон.

Копайва балсам

Добива се от южноамериканското растение от рода на Copaifera. Състои се от етерично масло и мека смола в различни пропорции, които определят колко са светли и гъсти. Разяжда долните слоеве от боя и от разядена боя горните слоеве потъват, вследствие на което пожълтяват и почерняват, а след време дори се и напукват. Затова копайва балсамът може да се употреби само като съставна част на бои, с които ще се работи без много повтаряния. Заради разяждащото си свойство се употребява при регенерационния метод на Петенкофер. Копайва балсамът е отличен като чистител и регенератор при реставрирането. Има свойството да възстановява стара чуплива линоксинна кожичка на лененото масло. Изпъва я, ако е набръчкана, и я поддържа в това състояние. От него също така се избистрят потъмнели стари картини.

Пара е най-доброкачествен копайва балсам. Състои се от 90% етерично масло, с приятен мирис и светложълт на цвят. По-нискокачесвени са маракайбо и ангостура, а най-долнокачествени са гюрон и сегура балсам. Последните не се употребяват нито в живописта, нито при реставрирането, защото съдържат много голямо (40 – 50%) количество нетрайна мека смола.

Елеми балсам

Има светложълт и жълтомлечен цвят. Употребява се при реставрирането, заради свойството си да разяжда, подобно на копайва балсама. Смолата му лесно изветрява и боите, направени с него, се покриват с кристали.

Приложение

От древността са ползвани различни смоли за лечебни цели.^[2] Пример за това е „балсамът от Галаад“, споменат в Библията – ароматна смола, използвана за изцеляване на рани (Бит. 43:11; Ерем. 8:22; 46:11; 51:8).^[3] Храстът, даващ смолата, от която бил правен балсамът, растял толкова обилно в Галаад (територии от днешно Кралство Йордания) по времето на Стария завет, че балсамът станал известен като „балсамът от Галаад“ (Бит. 37:25; Езек. 27:17).

Балсамовото масло се ползвало за направата на тамян и благовония и било изключително скъпа стока в Близкия изток. Участва в състава на обредното масло за помазване.^[4]

Балсамите имат широко приложение в козметиката (балсами за устни, бои за коса и др.).

В изобразителното изкуство, при направата на бои, имат приложение само благородните балсами, и то в много малки количества. Същите намират приложение най-много като съставни части на разредителите за маслени бои или на някои от темперните емулсии.

Други значения

Балсам преносно има значението на лек, утеха. Ползва се като синоним на аромат.

„Балсам за душата. 365 послания за всеки ден“ – книга с автор д-р Бърни Сийгъл

Да не се бърка с балсамиране.

Източници

1. Кирил Цонев, „Технология на изящните изкуства“, София 1974 // Архивиран от оригинала на 2020-02-23. Посетен на 2019-12-23.
2. Балсамът за лечебни цели
3. Балсамът в Стария завет
4. Балсамово масло