Берутов
| Берутов Bierutów | |
| — град — | |
 | |
 | |
  Берутов  Берутов | |
| Страна |  Полша |
|---|---|
| Войводство | Долносилезко войводство |
| Окръг | Олешнишки |
| Община | Берутовска |
| Площ | 8,36 km² |
| Надм. височина | 148 m |
| Население | 4 973 души (2015) 595 души/km² |
| Кмет | Владѝслав Богу̀слав Кобя̀лка |
| Основаване | преди 1288 г. |
| Пощенски код | 56 – 420 |
| Телефонен код | (+48) 71 |
| МПС код | DOL |
| Часова зона | UTC+1 |
| Официален сайт | www.bierutow.pl |
| Берутов в Общомедия | |
Беру̀тов или Беру̀тув (на полски: Bierutów; на немски: Bernstadt in Schlesien) е град в Югозападна Полша, Долносилезко войводство, Олешнишки окръг. Административен център е на градско-селската Берутовска община. Заема площ от 8,36 км2.[1]
Етимология и история на името
[редактиране | редактиране на кода]Селището се споменава за пръв път в писмен източник през 1288 г. като Beroldesstat. Названието произхожда от немското личното име Berold (на полски: Bierut). Полското названието Bierutów се споменава за пръв път през XVI век.[2] На 12 ноември 1946 г. градът е преименуван от Бернщат ин Шлезин на Берутов.[3]
География
[редактиране | редактиране на кода]
Градът е разположен в източната част на войводството, на 45 км източно от войводския център Вроцлав, на 16 км югоизточно от окръжния център Олешница, на 14 км северозападно от Намислов, на 35 км северно от Бжег и на 50 км югозападно от Кемпно.[4]
История
[редактиране | редактиране на кода]Към 1880 г. Берутов е част от Олешнишкото херцогство. Има три предградия, крепостна стена с четири порти и железопътна гара на линията Олешница-Ключборк. Ежегодно се провеждат четири панаирa. Населението му е съставено основно от протестанти, като съществува и католическа енория, възстановена през 1545 г.[5]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Според данни от полската Централна статистическа служба, към 31 декември 2015 г. населението на града възлиза на 4 973 души. Гъстотата е 595 души/км2.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б ((pl)) Powierzchnia I ludność w przekroju terytorialnym w 2016 r., Główny urząd statystyczny, Warszawa, 2016, с.167. (посетен на 9 март 2017 г.)
- ↑ ((pl)) Rymut, K. Nazwy miast Polski, Wrocław, Zakład Narodowy im. Ossolińskich Widawnictwo. 1987, str. 33. ISBN 83-04-02436-5
- ↑ ((pl)) M.P. 1946 nr 142 poz. 262 – Razporządzenie Ministrów: Administracji Publicznej i Ziem Odzyskanych z dnia 12 listopada 1946 r. o przywróceniu i ustaleniu urzędowych nazw miejscowości, str. 1. – Internetowy Sistem Aktów Pravnych (постен на 3 март 2017 г.)
- ↑ Информация на сайта „www.google.bg/maps“ (посетен на 8 октомври 2015 г.)
- ↑ ((pl)) Sulimierski, F. Bronisław Chlebowski, Władisław Walewski, Słownik geograficzny Królestva Polskiego i innych krajów słowiańskich, Tom I, Warszawa, Drukarnia „Wiek“. 1880, str. 221.
