Битката за Уеснот | |
Производител | Деивид Уайт и други[1] |
---|---|
Издадена на | 2 октомври 2005 (версия 1.0) 21 март 2013 (стабилна версия 1.10.6) |
Версия | 1.10.6 |
Жанр | Походова стратегия |
Режим на игра | Single-player, Multiplayer |
Платформа | Междуплатформен софтуер |
Игрови контролер | клавиатура, мишка |
Уебсайт | www.wesnoth.org |
Битката за Уеснот в Общомедия |
|
|||||
Проблеми при слушането на файла? Вижте media help. |
„Битката за Уеснот“ (на английски: Battle for Wesnoth) е междуплатформена компютърна игра; свободна походова стратегия с фентъзи мотиви. Разработена е от Дейвид Уайт, а първата ѝ версия излиза през юни 2003. В Уеснот, играчът се опитва да създаде силна армия, като превзема градове и побеждава врагове за опит. Повлияна е от Sega Mega Drive игрите: Master of Monsters и Warsong.[2]
Битката за Уеснот е игра с отворен код, разпространява се под лиценза GNU GPL.
Битката за Уеснот е походова стратегия, играна на хек карта. Има около 200 бойни единици, като всяка има свои силни и слаби черти. Защитата, която всяка единица получава, зависи силно от типа терен на който се намира. Заради това разположението на единиците е много важно. Това, заедно с най-различните други елементи – видове атаки (близък бой, далечен бой), видове оръжия, денонощен цикъл, както и различните уклони на героите позволява създаване на най-различни тактики.
Всяка единица си има име и специални умения (сила, интелигентност) което ѝ дава някаква самоличност. Единиците събират и опит, и могат да вдигат нива, с което стават и по-силни.
Името Уеснот (Wesnoth) е получено от английските думи за запад (west) и север (north). Обяснението е, че жителите на този фентъзи свят са дошли от север и запад.
Битката за Уеснот се играе в свят населен от Толкински същества, като хора, елфи, джуджета, орки и тролове. Освен тях има и уникални за Уеснот раси, като например „Drakes“. Това са същества, високи около три метра, далечни роднини на драконите, имащи организирана военна култура. Кампаниите разказват за историята и географията на света, но най-голям акцент се отрежда на едноименното човешко кралство Уеснот, което често страда от набези на орки и немъртви.
|
Битката за Уеснот има шест фракции по подразбиране:
Точните единици, използвани от фракция и името на фракцията, се променят в зависимост от ерата или кампанията. Споменатите, по-горе, фракции са за „ерата по подразбиране“. Тази ера, заедно с нейното допълнение „Age Of Heroes“, са най-играни на сървърите.
Има множество фракции, направени от потребители, някои от които са групирани заедно във възможни за изтегляне „ери“. Например, „Imperial Era“ включва Римо-повлияните „Lavinians“, „Marauders“ и „Wild Elves“. Възможно е създаването на фракции за ерите по подразбиране, но това зависи от създателите на играта.
Стабилната, версия на Битката за Уеснот, идва с шестнадесет кампании, всяка от които има различни нива на трудност. „Heir to the Throne“ е оригиналната кампания на Битката за Уеснот. Тя се състои от двадесет и три сценария, където Конрад наследника на Уеснот, заедно със свои съюзници, се опитва да вземе трона от кралицата узурпатор и нейната армия, от лоялисти и орки наемници. Герои от „Heir to the Throne“ са главните действащи лица и в други кампании, като „Legend of Wesmere“ и „Delfador's Memoirs“. Други кампании включват нови фракции, като джуджета в „The Hammer of Thursagan“, „Northern Rebirth“ и „Sceptre of Fire“, лоялисти в „The South Guard“ и „The Eastern Invasion“, и немъртви в „Descent into Darkness“. Може да се играе дори с водни хора в „Dead Water“ или с орки в „Son of the Black Eye“. „Under the Burning Suns“ е кампания в далечното бъдеще, много години след събитията от другите кампании. Допълнителни кампании, създадени от потребители, могат да бъдат свалени от сървъра за кампании.
Възможно е да се създава и разпространява ново съдържание, като кампании, карти и „ери“, използвайки системата за добавки. Тези добавки могат да бъдат свалени, актуализирани или премахнати, благодарение на вградения сървър за добавки или да се направи ръчно, като се използват подходящите директории.
„Битката за Уеснот“ има вграден редактор за карти, който притежава функции като: множество отворени карти, генериране на случайна карта и други. Редактора поддържа всички вградени и потребителско създадени терени. Времето от денонощието може да бъде зададено, от предварително зададени настройки или от потребителски такива.[3]
Нови кампании могат да се създават, използвайки стандартен текстов редактор, чрез Wesnoth Markup Language (WML). Той е подобен на XML и други маркиращи езици.
От версия 1.7 насам, код написан на Lua, може да бъде използван в WML.
Уайт започва работа по Уеснот, защото иска да създаде забавна, свободно достъпна, отворен код стратегическа игра, имаща прости правила, но добре развит изкуствен интелект[2].
Играта е написана на C++. Тя е междуплатформена и работи на: AmigaOS 4, BeOS, FreeBSD, Linux (включително на GP2X, Nokia n800, n810 и n900) , Mac OS X, Microsoft Windows, MorphOS[4], NetBSD, OpenBSD, RISC OS, iOS, Solaris, Android, Playbook и Google Native Client работещ под Google Chrome[5].
Графичния екип е създаден от Франциско Муньос. По-голяма част от графиката е в PNG формат и е лицензирана с GNU General Public License.[6]
Музикалният екип се оглавява от Матиас Уестлунд. Музиката в играта е лицензирана с GNU General Public License и е в Ogg Vorbis формат.
Първата работна версия, Уеснот 0.1, излиза на 18 юни 2003. През октомври 2005 играта достига важната 1.0 версия.[7] На 29 януари 2012 излиза версия 1.10.[8]
Като цяло, преобладават позитивни рецензии.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата The_Battle_for_Wesnoth в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |