Блюхер (броненосен крайцер)

За едноименния кораб от 1937 г. вижте Блюхер (тежък крайцер, 1937).

---

„Блюхер“ Der Große Kreuzer SMS Blücher
Броненосният крайцер „Блюхер“, 1912 г.
Флаг	Германска империя
Клас и тип	Броненосен крайцер
Следващ тип	„Фон дер Тан“
Предшестващ тип	Броненосни крайцери тип „Шарнхорст“
Производител	Kaiserliche Werft в Кил, Германска империя
Служба
Поръчан	1906 г.
Заложен	21 февруари 1907 г.
Спуснат на вода	11 април 1907 г.
Влиза в строй	27 април 1910 г.
Потънал	24 януари 1915 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	15 842 t (нормална); 17 500 t (пълна)
Дължина	161,8 m
Дължина по водолинията	161,1 m
Ширина	24,5 m
Газене	8,84 m (при пълна водоизместимост)
Броня	>на борда: 80 – 180 mm; на палубата: 50 – 70 mm на кулите: 180 mm; на цитаделата: 160 mm; траверси на цитаделата: 80 mm; каземати: 140 mm; на бойната рубка: 250 mm
Задвижване	3 парни машини с тройно разширение; 18 водотръбни котли военноморски тип
Мощност	32 000 к.с. (23 540 КВ)
Движител	3 гребни винта
Скорост	25,4 възела (47 km/h)
Далечина на плаване	6600 морски мили при 10 възела скорост; 3520 морски мили при 18 възела скорост
Екипаж	761 души през 1911 г.; 1028 души през 1915 г.
Кръстен в чест на:	Гебхард Леберехт фон Блюхер
Въоръжение
Артилерия	6×2 210 mm; 8×1 150 mm; 16×1 88 mm
Торпедно въоръжение	4×1 450 mm ТА
„Блюхер“ в Общомедия

Блюхер (на немски: SMS Blücher^{[„Коментари“ 1]}) е броненосен крайцер, т. нар. „голям“ крайцер (на немски: Große Kreuzer), на Германския императорски военноморски флот от времето на Първата световна война.

История на проекта

Проектът за броненосния крайцер „Блюхер“ е разработен от проектния департамент на главното управление на немския военноморски флот през периода 1904 – 1905 години.

Поради по-слабото, от строения едновременно с „Блюхер“ английски линеен крайцер „Инвинсибъл“ въоръжение, корабът е класифициран в литературата като броненосен крайцер и е своеобразен преходен тип от броненосните крайцери към линейните крайцери, който няма аналог в света. В германския флот и броненосните и линейните крайцери се класифицират като „голям крайцер“ (на немски: Großen Kreuzer).

Конструкцията на „Блюхер“ е оценена като достижение на немското корабостроене. В сравнение с предшественика му „Шарнхорст“ корабът е голяма крачка напред в развитието на корабостроенето, независимо че изглежда външно по-зле от него, той има по-съвършена система на брониране, по-добре разположени артилерия и машини.

История на строителството

Корабът се строи според корабостроителната програма от 1906 година в държавната корабостроителница в Кил под индекса „Е“ (строителен номер – 33). Корабът е заложен на 21 февруари 1907 година, а към 1 октомври 1909 е готов за изпитания и предварително влиза в състава на флота. След края на изпитанията крайцера на 27 април 1910 г. влиза в състава на флота. Стойността на кораба е 28 532 000 марки.^[1]

Конструкция

Конструкция на корпуса и надстройките

Корпусът е разделен с водонепроницаеми прегради на 13 основни отсека. Двойното дъно има по 65% от дължината на „Блюхер“. Корпусът е изпълнен по смесената система на набор.

Няма таран, но форщевенът остава издаден. Средната надстройка на крайцера е премахната. Огромните мачти с марсове са премахнати, на тяхно място са установени кухи, тръбни. Броят на комините е намален от четири на два.

Корабът има един рул, добри мореходни качества, но имал склонност към килово и силно бордово люлеене. „Блюхер“ има плавен ход, добра маневреност, нормална циркулация, но тежко завива: след отклоняване на руля над 55° настъпва загуба на управляемост и крен до 10°. Метацентричната височина на корпуса на кораба е 1,63 м. Устойчивостта достига максимална стойност при 37° крен и е нулева при 79°.^[1]

Въоръжение

Главният калибър са шест двуоръдейни кули с 210 мм оръдия: 2 кули на носа и кърмата по диаметралната плоскост и две кули в средата на кораба побордно.^[1] Ъгълът на вертикалното им насочване е от – 5° до + 30°. Оръдията имат максимална далечина на стрелбата на прицелния изстрел от 19 100 м, боезапасът им е 1020 снаряда.^[1] При подобно разположение на кулите в линеен бой могат да се използват само четири от шестте кули. В различните сектори на обстрел действат различен брой оръдия от главния калибър: сектор 0 – 30° – 6 оръдия; 30 – 150° – 8 оръдия; 150 – 180° – 6 оръдия.

Артилерията на средния калибър е от осем скорострелни оръдия 150 мм/45, нов модел. Към спомагателната артилерия се отнасят шестнадесет скорострелни 88 мм/45 оръдия, с боекомплект 200 изстрела на оръдие.^[1]

Торпедното въоръжение е от четири подводни торпедни апарата 450 мм: един на носа, два бордови и един на кърмата, с общ боекомплект от 11 торпеда.^[1]

Конструктивна защита

Брониране

Бронирането на жизненоважните части на корпуса е от круповска броня. Дебелината на главния брониран пояс стига до 180 мм. Той изтънява по водолинията до 80 мм в носовата и кърмовата части; поставен е върху тикова подложка с дебелина 30 мм. Бронирането на цитаделата над главния броневи пояс в средната част на корпуса стига до 160 мм, при казематите е на 140 мм, напречните прегради в краищата на цитаделата са с 80 мм броня, палубата е с дебелина от 50 до 70 мм. Дебелината на бронята на кулите е 180 мм, на покривите им 80 мм. Стените на предната бойна рубка са с дебелина 250 мм, покрив от 80 мм, на задната – 140 и 30 мм съответно.

Противоторпедна защита

На „Блюхер“ за първи път е постановена противоторпедна защита във вид на надлъжен, по цялата дължина на цитаделата, противоторпеден отсек с брониране от 35 мм. Също така по проект крайцера има възможност за поставяне на противоторпедни мрежи, по-късно свалени.

Силова установка

Енергитичната установка се състои от пет главни котелни отделения, разположени в един ешелон (всичко 18 котела тип „Шулц-Торникрофт“), с двустранно подгряване и площ на нагрев от 7638 m², даващи налягане на парата от 16 кгс/sm².^[1]

Мощността на парната машинна установка сравнено с „Шарнхорст“ е увеличена с 30%. Това на свой ред увеличава скоростта на крайцера с 1,5 възела. В трите машинни отделения са поставени по една вертикална четирицилиндрова парна бутална машина с тройно разширение, задвижващи три вала с четирилопастни гребни винта. Средният винт има диаметър 5,3 м, а двата крайни – 5,6 м.^[1]

Номиналната проектна мощност е 32 000 к.с. или 1,83 к.с./тон пълна водоизместимост, което при честота на въртене на гребните валове от 122 мин ^-1 позволява на кораба да развива скорост от 24,5 възела. При изпитанията на Нейкругската мерна миля парните машини развиват форсирана мощност от 38 323 к.с., позволяващи при 123 мин ^-1 да се развие скорост от 24,5 възела.^[1]

Далечината на плаване на „Блюхер“ достига 6600 морски мили при скорост 12 възела или 3520 морски мили при скорост 18 възела. Нормалния запас въглища е 900 тона, пълният – 2510 т. Електроенергията на кораба се осигурява от шест турбогенератора с обща мощност 1000 кВт⋅ч и напрежение 225 волта.^[1]

Екипаж

Екипажът на кораба е от 853 души (вкл. 41 офицера): в сражението при Догер банк (1915) – 1028. Като флагмански кораб, крайцерът има увеличен със 76 души (вкл. 41 офицера) екипаж.

Гибел

Последните минути на „Блюхер“, фотографията е направена на 24 януари 1915 г., в 12:07 UTC от британския крайцер „Аретуза“

На 24 януари 1915 г. „Блюхер“ потъва в сражението при Догер банк (1915). 23 от 29 офицерa и 724 от 999 матроса и старшини на кораба загиват с него. От екипажа на „Блюхер“ 281 души са спасени от екипажите на английските разрушители. Двадесет и един от екипажа, включително и командира, умират в плен от рани или болест. Общите загуби на екипажа са 768 души.

Оценка на проекта

	„Цукуба“	„Минотавър“[2]	„Шарнхорст“[3]	„Рюрик II“[4]	„Тенеси“[5]	„Блюхер“[6]	„Инвинсибъл“	„Пиза“[7]
Заложен	1905	1905	1905	1905	1903	1907	1905	1905
Влиза в строй	1907	1908	1907	1908	1906	1909	1908	1909
Размери, м (Д×Ш×Г)	137,1×23×8	158,2×22,7×7,91	144,6×21,6×8,17	161,2×22,86×7,92	153,8×22,2×7,62	161,8×24,5×8,56	172,8×24×8,13	140,5×21,0×7,1
Водоизместимост нормална	13 750 т	14 595 ts	11 616 t	15 170 t	14 500 ts	15 842 t	18 200 ts	9832 t
Пълна	15 400 t	16 085 ts	12 985 t	18 500 t	15 715 ts	17 500 t	20 730 ts	10 600 t
Силова установка
Мощност номинална, к.с. (скорост, възела)	20 500 (20,5)	27 000 (23)	26 000 (22,5)	19 700 (21)	27 500 (22)	32 000 (24,5)	41 000 (25)	20 000 (23)
Максимална, к.с. (скорост, възела)	20 736 (20,5)		28 783 (23,6)	20 580 (21,43)		38 323 (25,4)	46 500 (26,64)	20 808 (23,47)
Далечина на плаване, мили (при, възела)		2920 (20,5) 8150 (10)	4800 (14) 5120 (12)		6500 (10)	3520 (18) 6600 (12)	2300 (23)	2500 (12)
Брониране
Борд	178	152	150	152	127	180	152	200
Палуба	76	38	60	38 + 25	76[ком. 1]	70	65	130[ком. 2]
Кули	178	203	170	203	229	180	178	180
Въоръжение	4×305 mm 12×152 mm	4×234 mm 10×190 mm	8×210 mm 6×150 mm	4×254 mm 8×203 mm	4×254 mm 16×152 mm	12×210 mm 8×150 mm	8×305 mm	4×254 mm 8×190 mm

Коментари към таблицата

1. на скосовете 102 мм
2. по други данни 50 мм

Коментари

1. Акронимът „SMS“ – е от на немски: Seiner Majestat Schiff – Кораб на Негово Величество.

Източници

1. Gröner_1_1982 80, с. 2.
2. Феттер. Линейные крейсера типа „Invincible“. – С. 5
3. Gröner. Band 1. – P. 78 – 80
4. Феттер. Линейные крейсера типа „Invincible“. – С.6
5. Феттер. Линейные крейсера типа „Invincible“. – С. 7.
6. Gröner. Band 1. – P.82
7. Conway_ATWFS_1906-1921|261|2

Литература

• Мужеников, В. Б. Линейные крейсера Германии. Серия: „Боевые корабли мира“. – СПб: Корабли и сражения, 1998.
• Мужеников, В. Б. Броненосные крейсера „Шарнхорст“, „Гнейзенау“ и „Блюхер“. СПб., Истфлот, 2010, 108 с. ISBN 978-5-98830-044-1.
• Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
• Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote (нем.). – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.

Външни препратки

• BLÜCHER armoured cruiser (1910) ((en))
• Blucher Class Armoured Cruiser ((en))
• MaritimeQuest SMS Blücher Photo Gallery ((en))
• В Общомедия има медийни файлове относно Блюхер (броненосен крайцер)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата SMS Blücher (1908) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​