Булка (гъба)

Булка

Природозащитен статут

Незастрашен[1]

Класификация

царство: Гъби (Fungi) отдел: Базидиеви гъби (Basidiomycota) клас: Агарикални гъби (Agaricomycetes) разред: Пластинчати гъби (Agaricales) семейство: Мухоморкови (Amanitaceae) род: Мухоморки (Amanita) вид: Булка (A. caesarea)

Научно наименование

Amanita caesarea Pers., 1801

Синоними

Amanita aurantia Lamarck, 1783 Amanita caesarea var. alba Gillet, 1874 Amanita caesarea var. aurantia Gillet, 1874 Amanita caesarea var. rubra Gillet, 1874 Amanita caesarea var. lutea Gillet, 1874 Amanita aurantiaca Pers., 1801 Agaricus aurantiacus Bull., 1783 Agaricus caesareus Scopoli, 1772

Булка в Общомедия

[ редактиране ]

Булката^[2], наричана още Булница, Яйченик и Ченушка (Amanita caesarea) е голяма и месеста базидиева гъба от род Мухоморка. Младата гъба има формата на яйце, покрита в бяло було. По-късно то се пропуква и разкрива гладката оранжевочервена до червена повърхност на гуглата. Върху гуглата често остават парчета от бялото було, а около долната част на стъблото се образува голяма и торбеста волва. Месото, пластинките и пънчето на булката гъба са жълти. Споровата маса е бяла.

В 54 г. отровили император Клавдий, като подменили любимите му гъби-булки с червени мухоморки ^{[нужен е цитат]}. Булката била любимо ястие за всички римски императори. Затова италианският миколог Джовани Скополи, който пръв описал тази гъба в 1772 г., ѝ дал видовото име „Caesarea“ („Царска“)

Месторастение

Булката гъба се среща в Югоизточна Европа, включително и в България. Тя е изключително ценена, но е сравнително рядка. Среща се само в широколистни гори, и обича по-сухи и светли места. Расте от земята, най-често в близост до дъб.

Събиране

Гъбата е добре позната в България и се събира за консумиране. Булката гъба е много добра и вкусна ядлива гъба. Знае се, че римските императори са ценили гъбата високо. При събиране трябва да се внимава булката гъба да не се сбърка с отровната червена мухоморка (Amanita muscaria). Месото, пластинките и пънчето на булката гъба са жълти, а на червената мухоморка – бели. Когато плодното тяло е съвсем младо и има формата на яйце, или топче, лесно се сбърква с други видове мухоморки от същата възраст.

Разлики между Булката и Червената мухоморка

Много неопитни гъбари се тровят с двойника на Булката – Червената мухоморка. Някои се лъжат от това, че и двата вида се ядат от охлюви и мишки. Основните разлики между двата близки вида Аманити са:

1. Ламелите (Пластинките) на Булката са яйчно-жълти, а при Червената мухоморка са чисто бели.
2. Волвата (долната част на Общото покривало) при Булката не е прираснала към пънчето, а прилича на разтворена и неправилно разцепена фуния. При Червената мухоморка волвата е плътно прираснала към пънчето, чрез 3 – 4 степенувани ръбести кръга.
3. Горната част от Общото покривало при Булката остава във вид на едри (обикновено 3 – 4 бр.), различни по форма и големина парцалчета, разпръснати без ред по горната повърхност на гуглата. При дъждовно време те често напълно липсват. При Червената мухоморка парцалчетата са малки, многобройни, почти еднакви по големина и форма, и най-важното – наредени са в няколко правилни концентрични кръга.
4. Цветът на гуглата при Булката е пастелно-червено с примес от яйчно-жълто, особено към ръба, докато гуглата на Червената мухоморка е с крещящ монотонен карминено-червен цвят.
5. Булката расте само в широколистни гори (главно дъбови), докато Червената мухоморка освен в широколистни (главно букови), се среща и в иглолистни гори (борови и смърчови).

Галерия

• 
• 
• 
• 
• 

Източници

1. Amanita caesarea (Pers., 1801). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2023 г. (на английски)
2. Йорданов, Даки. Гъбите в България. София, Издателство на БАН, 1978. ISBN 19-2530-6-78. с. 57.