Валандово

Валандово Валандово
— град —
Поглед към Валандово
Валандово 41.316944, 22.561111 Валандово
Страна	Северна Македония
Регион	Югоизточен
Община	Валандово
Географска област	Боймия
Надм. височина	110 m
Население	4402 души (2002)
Пощенски код	2460
Телефонен код	(+389) 034
МПС код	GE
Официален сайт	www.valandovo.gov.mk
Валандово в Общомедия

Валандово (на македонска литературна норма: Валандово) е град в Северна Македония, център на едноименната община Валандово.

География

Градът е разположен в югоизточния край на страната в историко-географската област Боймия, част от Гевгелийско-валандовската котловина, на десния бряг на Анската река, ляв приток на Вардар. Тъй като е в южното подножие на Плавуш, Валандово е известен като Града под Плавуш.

История

Валандово в началото на XX век

Печат на гръцкото училище във Валандово

В Плавуш над Валандово в местността Хисар има остатъци от античен град.^[1] За първи път Валандово се споменава в една грамота на цар Стефан Душан от 12 юни 1349 година, с която се дарява манастира „Свети Георги“ на светогорския манастир „Свети Пантелеймон“ („в Боймия в Алавандово“).^[2] В късното средновековие селото Алавандово, съществуващо в развалините на античния град, е средище на региона Боймия.^[3] То е в състава на Велбъждкото деспотство.^[4]

В средата на XVII век през Валандово минава османският пътешественик Евлия Челеби, който пише за градчето:

„

Валандово... на български ще рече Голям поп (владика). Мюсюлманите са малко, а неверниците българи са много... Поради това, че климатът му е много приятен има извънредно много хубави български девойки.[5]

“

Според османски джизие регистър от 1664 – 1665 година Валандово е център на нахия в рамките на Петричка кааза.

В края на XIX век Валандово е малко българо-турско градче. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Валантово (Valantovo) е посочено като селище със 120 домакинства, като жителите му са 358 българи и 44 помаци.^[6]

На 7 декември 1899 г. започва Валандовската афера, при която за революционна дейност са арестувани над 250 българи, свързани с Вътрешната македоно-одринска революционна организация от Гевгелийско, Дойранско и Ениджевардарско.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. паланката е населявана от 820 жители българи християни, 285 турци и 90 цигани.^[7]

В началото на XX век християнското население на Валандово е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година във Валандово има 312 българи екзархисти и 560 българи патриаршисти гъркомани. Там функционират българско и гръцко начално училище.^[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година 16 души от Валандово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[9]

След Междусъюзническата война в 1913 година Валандово остава в Сърбия. През март 1915 година градчето е за кратко освободено по време на Валандовската акция на ВМОРО. Населението посреща четите на ВМОРО като освободители, а по-къщите се веят български знамена.^[10] През есента на 1915 година след намесата на България в Първата световна война Валандово е освободено от българската армия.

Поне 6 души родом от Валандово, в редиците на българската армия, загиват на фронта във войните за национално обединение на България.^[11]

След края на Първата световна война край Валандово е построено гръцко военно гробище.

По време на Втората световна война от 1941 до 1944 година Валандово отново е включено в границите на Царство България. По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Димитър Коцев от Радовиш е български кмет на Валандово от 1 септември 1941 година до 22 юли 1943 година. След това кметове са Никола Дим. Умленски от Горна Джумая (22 юли 1943 – 15 октомври 1943) и Димитър К. Коцев от Радовиш (15 октомври 1943 – 9 септември 1944).^[12]

Население

Български войници във Валандово през Първата световна война

Оранжерии край Валандово (2010 г.)

Изглед от Валандово

Според преброяването от 2002 година Валандово има 4402 жители.^[13]

Националност	Всичко
македонци	4279
албанци	0
турци	26
роми	13
власи	1
сърби	58
бошняци	1
други	24

Политика

Кмет

Перо Костадинов (от 2017 г.)^[14]

Общински съвет

Съветът на общината се състои от 15 съветници, избирани на общи избори от жителите на община Валандово, за мандат от 4 години. Съветът на общината избира измежду членовете си председател.^[15]

Побратимени градове

• Сиврихисар, Турция^[16]

Икономика

Основна част от стопанството на града и общината е земеделието. В растениевъдството главно се отглеждат житни култури, грозде, диня, пипер, домати, тютюн и други. В животновъдството застъпено е птицевъдството, производството на бройлери и яйца (фирма „Агрипро“).

От преработващата индустрия са развити производството на храни (фабриката за сладкарски изделия „9 ноември“), винопроизводството и преработката на тютюн. Застъпена е шивашката индустрия.

Образование

Градчето разполага с едно средно и едно основно училища: СУ „Гоце Делчев“ и ОУ „Йосип Броз Тито“. (към 2014 г.)

Култура

• Културен център „25-и май“
• Край града е разположен Валандовският манастир „Свети Георги“, изграден в 1934 година. Манастирската църква е върху основите на средновековна църква.
• Църквата „Свети Димитър“ е от 1830 година.^[17]
• Във Валандово се провежда придобилият известност и в България Валандовски фолк фест, който се провежда за пръв път през 1985 година. В музикалния фестивал участват музиканти от различни държави. Фестивалът се провежда всяка година между 23 и 25 май, като е изградена специална зала с 1200 седящи места.^[18]
• Друго традиционно събитие е „Ракияда“, на която мерят сили майтори на варенето на ракия^[19]

Личности

 Основна статия: Валандовци

От Валандово е българският революционер, деец на ВМОРО и ВМРО Петър Калайджиев (1888 – 1933). В по-ново време видни жители на градчето са художникът график Костадин Танчев (р. 1940), президентът на Република Македония Георге Иванов (р. 1960), писателят Душко Гошевски (р. 1983) и футболистът Тихомир Костадинов (р. 1996).

Бележки

1. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 165 – 168.
2. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр. 139.
3. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 168.
4. Матанов, Христо, Княжеството на Драгаши. Към историята на Източна и Североизточна Македония в доосманската епоха, София 1997, с. 164.
5. Евлия Челеби. Пътепис. София, 1972. с. 268, 270.
6. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 194 – 195.
7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 162.
8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 100-101. (на френски)
9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 833.
10. Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, Т. III, София, 1997, стр. 343
11. ДВИА, ф. 39
12. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
13. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 30 септември 2007 
14. Официална страница на Община Валандово. Кмет на Община Валандово
15. Локална самоуправа > Совет // официален сайт на Община Валандово. Архивиран от оригинала. Посетен на 21 февруари 2013. ((mk))
16. „Валандово се збратими со Сиврихисар, Р. Турција“ // www.jugoinfo.mk. ((mk))
17. Цркви во Валандовско // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
18. Култура > Фестивали // официален сайт на Община Валандово. Архивиран от оригинала. Посетен на 21 февруари 2013. ((mk))
19. Георгиев, Зоран. „Одржана 13-а валандовска ракијада“ // ТВ Сител, 19 октомври 2013. Архивиран от оригинала. Посетен на 21 февруари 2013. ((mk))