Валентин Йорданов | |
български състезател по свободна борба | |
Роден | |
---|---|
Валентин Йорданов в Общомедия |
Световно първенство по борба | ||
---|---|---|
Киев 1983 | борба (до 52 кг.) | |
Будапеща 1985 | борба (до 52 кг.) | |
Будапеща 1986 | борба (до 52 кг.) | |
Клермон-Феран 1987 | борба (до 52 кг.) | |
Мартиньо 1989 | борба (до 52 кг.) | |
Токио 1990 | борба (до 52 кг.) | |
Варна 1991 | борба (до 52 кг.) | |
Торонто 1993 | борба (до 52 кг.) | |
Истанбул 1994 | борба (до 52 кг.) | |
Атланта 1995 | борба (до 52 кг.) | |
Олимпийски игри | ||
Барселона 1992 | свободна борба | |
Атланта 1996 | свободна борба |
Валентин Димитров Йорданов е български състезател по свободна борба, седемкратен европейски и седемкратен световен шампион. Олимпийски шампион на олимпиадата в Атланта през 1996 г. в категория до 52 кг.[1]
Роден е на 26 януари 1960 г. в с. Сандрово, Русенско. През 1970 г. започва да тренира под ръководството на Георги Ачев, с когото работи до завършването на Средно спортно училище „Майор Атанас Узунов“ в Русе (1978).[2]
Служи като войник в Спортна школа „ЦСКА“ (1978 – 1980), като треньор му е Янчо Патриков. Продължава да се състезава за СК „ЦСКА“ до 1990 г.
Заминава за САЩ, където се състезава в отбора Foxcatcher на Джон Дюпон[3]. В завещанието си Джон Дюпон завещава 80% от собствеността си на Валентин Йорданов и неговите роднини
Завършва висше образование в Националната спортна академия със специалност треньор по борба. От 2001 г. е член на Българския олимпийски комитет. На 11 ноември 2005 г. е един от тримата кандидати за председател на комитета. Избран е за заместник-председател и отговаря за олимпийската подготовка и за програма „Олимпийска солидарност“[1]. Председател на Българската федерация по борба в период от 19 години – до 2017 година, когато е заменен от Христо Маринов.
Олимпийски титли:
Световни титли:
Европейски титли:
|