Вичово | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 11 души[1] (15 март 2024 г.) 0,836 души/km² |
Землище | 13,759 km² |
Надм. височина | 108 m |
Пощ. код | 9563 |
Тел. код | 05738 |
МПС код | ТХ |
ЕКАТТЕ | 11329 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Добрич |
Община – кмет | Генерал Тошево Валентин Димитров (БСП – ОЛ; 2015) |
Вѝчово (срещано и като Вичево) е село в Североизточна България, община Генерал-Тошево, област Добрич.
Село Вичово се намира в Южна Добруджа, на около 44 km североизточно от областния център град Добрич, 23 km изток-североизточно от общинския център град Генерал-Тошево и 35 km северно от град Каварна. На около километър на север от селото отстои границата с Румъния, а на около 21 km на изток – брегът на Черно море. Разположено е в Източната Дунавска равнина, в източната част на Добруджанското плато. Надморската височина в центъра на селото е около 108 m. Климатът е умерено континентален, с черноморско климатично влияние.
На юг общински път от около 4 km свързва Вичово със село Спасово и с минаващия там третокласен републикански път III-2904, водещ на изток през селата Бежаново, Захари Стояново и Стаевци до село Дуранкулак, а на запад – през селата Рогозина и Чернооково до село Кардам и връзка в него с второкласния републикански път II-29, който води на север към границата с Румъния и ГКПП Кардам, а на юг през град Генерал Тошево към град Варна.
Плодородните почви и подходящият климат в района благоприятстват развитието на земеделието.
Характерно за масивите от земеделски поземлени имоти в землището на селото е наличието на полезащитни горски пояси с ширина от 10 – 12 m до около 30 m по границите на повечето от тях.
Землището на село Вичово граничи с Румъния на север и със землищата на: село Бежаново на изток; село Спасово на изток и юг; село Рогозина на запад.[2]
Числеността на населението на село Вичово по данните от преброяванията[3] от 1934 г. насам се променя както следва:[4]
| ![]() |
Етническият състав на населението по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:[5]
Етнически групи | Численост | Дял (в %) |
Общо | 30 | 100 |
Българи | 24 | 80 |
Турци | 5 | 16,67 |
Цигани | 0 | 0 |
Други | 0 | 0 |
Не се самоопределят | 0 | 0 |
Неотговорили | 1 | 3,33 |
По информация от сайта на община Генерал Тошево[6], към 2011 г. при регистрирани с постоянен адрес във Вичово 16 души, по настоящ адрес там живеят 30 души.[7]
Първи сведения за Вичово се откриват в документ от 1676 г., където е посочено с името Хюсеиндже, с около 20 къщи. През 1873 г. селото се споменава с името Юсеиндже. Включено е към кааза Балчишка. Старото име на селището се среща и като Хюсеин, Хюсейндже, Хюсейнч кьой и Хюсеинч куюсу. Коренът на всички е един и същ и се отнася до мъжко собствено име, а „куюсу“ се превежда като кладенец, т.е. Кладенецът на Хюсеин или Хюсеинов кладенец.[6]
След Освобождението селото е в България от 1878 г. до 1913 г. и от 1940 г.[8] По силата на Букурещкия договор от 1913 г. (чиито условия България отказва да приеме за окончателни) селото остава в румънска територия. Върнато е на България по Крайовската спогодба от 1940 г.
Село Хюсейнч кьой[9] е преименувано на Вичово през 1906 г.[10]. Новото име е в памет на хаджи Вълчо, родом от град Котел, първият заселил се в селото българин. За времето на неговото идване в селото има спор, но е някъде в началото на 19 век.[6]
Начално училище „Стефан Караджа“ е открито в село Вичово през 1941 г. и е действало до 1967 г., когато е закрито.[11]
Към края на второто десетилетие на 20 век селото се оживява предимно през летния сезон, когато хората, имащи градини и ниви там, идват да ги обработват.[6]
Изпълнителната власт в село Вичово към 2024 г. се упражнява от кметски наместник.[12]
|