Военновъздушни сили и противовъздушна отбрана на Туркменистан | |
![]() | |
Информация | |
---|---|
Активна | 1992 – |
Държава | ![]() |
Тип | Военновъздушни сили |
Роля | Военна авиация Противовъздушна отбрана |
Размер | 99 летателни апарата 3 000 персонал[1] |
В състава на | Въоръжени сили на Туркменистан |
Гарнизон/щаб | Ашхабад |
Цветове | Жълт, син, бял |
Командири | |
Текущ командир | президент Сердар Бердимухамедов |
Емблеми | |
Опознавателен символ | ![]() |
Използвани самолети | |
Щурмови | Су-24, Ми-24, Embraer EMB 314 Super Tucano, Aermacchi M-346 Master |
Изтребители | МиГ-25, МиГ-29 |
Транспортни | Антонов Ан-26, Антонов Ан-74, C-27J Спартан |
Военновъздушни сили и противовъздушна отбрана на Туркменистан в Общомедия |
Военновъздушни сили и противовъздушна отбрана на Туркменистан (на туркменски: Türkmenistanyň howa güýçleri we howa goragy) са ВВС на въоръжените сили на Република Туркменистан. Формирани са от части на бившите съветски ВВС в района на Туркестанския военен окръг. Туркменските военновъздушни сили наследяват около 300 съветски самолета и притежават пилоти, обучени в Украйна.[2]
След разделянето на Туркестанския военен окръг на Съветските въоръжени сили между независимите държави от Централна Азия, Туркменистан наследява най-голямата авиационна група в Централна Азия, разположена в две големи бази: една близо до Мари и друга близо до Ашхабад.[3] През 90-те години туркменските военновъздушни сили поемат експлоатацията на военновъздушната база Красноводск (сега международно летище Туркменбаши), която е съоръжение за самолети прехващачи за съветските военновъздушни сили. Сред бившите части на съветските ВВС в Туркменистан са следните: 67-ми смесен авиационен полк, 366-та отделна вертолетна ескадрила, 179-ти изтребителен авиационен полк, 217-и изтребително-бомбардировъчен авиационен полк. През 2002 г. ВВС са въоръжени с до 250 хеликоптера и самолети от различни системи. Има планове за укрепване на крайбрежните военноморски сили през 2015 г., което води до умерено подобрение на присъствието в Каспийско море.
Летището Акдепе е основното летище на военновъздушните сили, разположено в Ашхабад. Граничните войски на Туркменистан използват летището за собствени самолети.[5] През юни 2008 г. президентът на Туркменистан Гурбангули Бердимухамедов прелита над столицата на страната с боен самолет МиГ-29 след посещение на летището.[6]
Около 2015 г. започват да се подготвят условия за местни полети на военното летище за Азиатските игри на закрито и по бойни изкуства през 2017 г.[7]
Авиобаза Мери-2 се намира северно от град Мери. В съветската епоха приема две ескадрили Ту-22М от 185-и гвардейски тежкобомбардировъчен авиационен полк. По време на изтеглянето на съветските войски от Афганистан, тези две ескадрили бомбардират афганистанските муджахидини по време на офанзивите на Панджшир на съветската 40-та армия. В началото на 1989 г. последната от тези ескадрили напуска летището Мери-2.[8] Дългата писта може да побере всички видове самолети, включително тежки транспортни самолети и стратегически бомбардировачи.[9] По време на войната в Ирак се спекулира, че въздушната база ще бъде използвана за оборудване на армията на Съединените щати от военновъздушната база Карши-Ханабад в съседен Узбекистан. През септември 2004 г. представител на военното аташе на САЩ посещава летището Мери-2 и приблизително по същото време строителни компании от Обединените арабски емирства започват работа там, за да приведат съоръжението в състояние на пълна готовност.[10][11]
Летателен апарат | Изображение | Произведен | Тип | Налични | Заб. | ||
---|---|---|---|---|---|---|---|
Боен самолет | |||||||
МиГ-29A/C МиГ-29УБ |
![]() |
многоцелеви изтребител учебно-боен изтребител |
22[1] 2[1] |
||||
Су-25 | ![]() |
![]() |
щурмови | 31[12] | 19 Су-25 | ||
Aero L-39 Albatros | ![]() |
учебно-боен | 2[1] | ||||
Aermacchi M-346 | ![]() |
учебно-боен | 6[13] | ||||
Embraer EMB 314 Super Tucano | ![]() |
Лек турбовитлов щурмови | 6[14] | ||||
Diamond DA42 | ![]() |
![]() |
разузнавателен | 5[15] | |||
Транспортни самолети | |||||||
Ан-74 | ![]() |
![]() |
транспортен | 2[16] | |||
C-27J Спартан | ![]() ![]() |
военно-транспортен | 2[17] | ||||
Ан-26 | ![]() |
военно-транспортен | 1[1] | ||||
Вертолети | |||||||
AgustaWestland AW109 | ![]() |
![]() |
многоцелеви | 7[18] | |||
AgustaWestland AW139 | ![]() |
многоцелеви | 7[19] | ||||
Eurocopter EC 145 | ![]() |
многоцелеви | 2[20] | ||||
Eurocopter AS365 Dauphin | ![]() |
многоцелеви | 2[21] | ||||
Ми-17В | ![]() |
![]() |
многоцелеви | 11[22] | |||
Ми-24П | ![]() |
![]() |
щурмови | 10[1] | |||
Ми-8 | ![]() |
многоцелеви | 6[23] | ||||
БПЛА | |||||||
CASIC WJ-600 | ![]() |
Разузнавателно-ударни | 3[24] | ||||
Байрактар TB2 | ![]() |
Ударен | 6[25] | ||||
Selex ES Falco | ![]() |
Тактически | 3[26] | ||||
SkyStriker | ![]() |
Ударен | 4[25] | ||||
CH-3A | ![]() |
Ударен | 3[27] | ||||
Orbiter-2B | ![]() |
Разузнавателен | 10[28] | ||||
Orbiter-3B | ![]() |
Разузнавателен | 6[29] | ||||
Оръжие и войски ПВО | |||||||
Вид | Изображение | Произведен | Тип | Налични | Заб. | ||
HQ-9 | ![]() |
ЗРК далечен обсег | 2[30] | ||||
HQ-12 (ЗРК) | ![]() |
ЗРК среден обсег | неизвестно количество[31] | ||||
HQ-7B (FM-90) | ![]() |
ЗРК малък обсег | 32 | ||||
ЗСУ-23-4 | ![]() |
![]() |
зенитна самоходна установка | 48[1] | |||
С-75 Двина | ![]() |
зенитно-ракетен комплекс | неизвестно количество[1] | ||||
9К33 Оса | ![]() |
![]() |
ЗРК | 40[1] | |||
С-125 Нева, С-125 Алебарда | ![]() |
![]() ![]() |
зенитно-ракетен комплекс с малък и среден обсег | 20+[32] | ЗРК Алебарда | ||
С-200 | ![]() |
![]() |
зенитно ракетен комплекс | 12[1] | |||
TS-504 | ![]() |
Тропосферни комуникационни станции | 3[33] | ||||
YLC-2 | ![]() |
триосна радарна станция | 4[33] | ||||
Колчуга-М | ![]() |
![]() |
радиоразузнавателна станция | 3[34][35] | |||
DWL002 | ![]() |
Станции за пасивно разузнаване | 3[33] |
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Turkmen Air Force в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Военно-воздушные силы и войска ПВО Туркменистана“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |