Вранещица

Вранещица Вранештица
— село —
Вранещица 41.445833, 21.026667
Страна	Северна Македония
Регион	Югозападен
Община	Кичево
Географска област	Долно Кичево
Надм. височина	660 m
Население	439 души (2002)
Пощенски код	6258
Вранещица в Общомедия

Вранещица (на македонска литературна норма: Вранештица) е село в Северна Македония, в община Кичево.

География

Селото е разположено в Кичевската котловина в северозападното подножие на планината Баба Сач на десния бряг на река Треска (Голема).

История

Вранешничкият апостол, среднобългарски ръкопис от XIII век, открит във Вранещица

В XIX век Вранещица е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от края на XVI век, „Свети Илия“ е с няколко години по-късна, а „Свети Никола“ е от 1861 година.^[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Вранещица (Vranéschtitza) е посочено като село с 84 домакинства с 290 жители българи.^[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година във Вранещица живеят 750 българи-християни.^[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Вранещица е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак със 120 къщи.^[4]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вранещица има 960 българи екзархисти.^[5]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Вранещица:^[6]

Домакинства	Гурбетчии	Грамотни			Неграмотни
		мъже	жени	общо	мъже	жени	общо
119	111	151	49	200	165	274	439

По време на Балканската война в 1912 година 13 души от селото се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[7]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Вранещица като българско село.^[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 438 жители – 437 македонци и 1 сърбин.^[9]

От 1996 до 2013 година селото е център на община Вранещица.

Личности

Тома Николов.

Родени във Вранещица

• Ванчо Сърбаков (? – 1905), български революционер, войвода на ВМОРО
• Димитър Калевски (1878 – 1958), български революционер
• Евгени Попсимеонов (1872 – ?), български революционер
• Кръсто Георгиев Скура, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Георгиев^[10]
• Методи Стойков, български революционер от ВМОРО, кичевски войвода^[11]
• Никола Скаев (Скайов) (1860 – след 1943) български революционер
• Никола Трайков (1888 – 1963), български революционер, дипломат, историк, журналист и библиограф
• Нове Тарунаров, български революционер, вуйчо на Иван Шумков, в 1869 година е член на Крушевската конспирация^[12]
• архимандрит Софроний (1840 – 1911), български духовник, игумен на манастира Пречиста
• Светозар Георгиев (1882 – ?), български революционер от ВМОРО
• Стойко Трайков Нарев (1876 – 1941), български общественик, деец на македонската емиграция, брат на революционера и просветен деец Никола Трайков Нарев^[13]
• Тома Николов (1861 – 1946), български духовник и революционер
• Трайко Ковачев, български революционер, кичевски войвода на ВМОРО^[14]
• Христо Сърбаков, български революционер, деец на ВМОРО, брат на Ванчо Сърбаков
• Яне Скаев (Скайов) (1865 – ?) български революционер, член на Битолския околийски комитет на ВМОРО

Свързани с Вранещица

• Весела Трайкова (р. 1957), българска историчка, по произход от Вранещица
• Веселин Трайков (1921 – 2011), български историк, по произход от Вранещица

Бележки

1. Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 14 март 2014 г.
2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92 – 93.
3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
6. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 835.
8. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 септември 2007 
10. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.10
11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 157.
12. Майски, Н. К. Първитѣ бунтарски наченки в гр. Крушово // Илюстрация Илиндень IV (9 (39). София, Издание на Илинденската Организация, Май 1932. с. 10.
13. Парцел 129 // София помни. Посетен на 24 март 2018.
14. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 79.