Връх

Вижте пояснителната страница за други значения на Връх.
Връх Дамаванд в планината Алборз, Иран

Върхът е висока точка от земната повърхност в планина, откъдето теренът се понижава във всички посоки.[1] Това е условно понятие – като върхове се определят връхни точки по усмотрение на хората. В по-добре познатите планини те са много повече. Следователно хиляди релефни форми, които съответстват на определението връх, нито са измервани, нито са наименовани.

Определение

[редактиране | редактиране на кода]

Според дефиницията на Международния съюз на алпийските асоциации самостоятелните върхове трябва да имат издаденост над 30 м, а възвишенията с издаденост над 300 м се разглеждат като отделни планини. На български език не се прави такова разделение. Според него пиринският връх Тодорка би бил планина, а трите връхни точки ще са неговите върхове.

На различните езици съществуват много думи, които означават връх – „мон“, „егюи“ (френски), „хорн“, „пиц“, „шпице“ (немски), „монте“, „пицо“, „чима“ (италиански), „пик“, „маунт“ (английски), „чал“, „тепе“ (турски). Те често се включват в названието на върховете:

В Пирин все още са се съхранили турски имена на някои върхове, които съдържат частицата „чал“ – Ченгелчал, Каймакчал и други.

Относителна височина и изолираност на връх (в случая връх В)

Височина

[редактиране | редактиране на кода]

Върховете, също като планините, имат абсолютна и относителна височина. Абсолютната (или надморска) височина (на английски език: elevation) се измерва от морското равнище и дава възможност за сравнение между тях. Така се определя кои са най-високите върхове на планините, страните и в света. Относителната (или собствената) височина (на английски език: prominence) показва колко върхът се издига от най-ниската част на подножието си, тоест като самостоятелно възвишение.[2] По този показател подреждането на върховете е съвсем различно. За връх Еверест цифрите са следните: надморска височина 8848 м, но относителна – само 3550 м. В науката съществува и понятието „изолираност на върха“. То показва колко е разстоянието до най-близкия по-висок или със сравнително същата височина връх. Колкото върхът има по-голяма изолираност, толкова по-широка е панорамата, която се открива от него.

Куполовиден връх – Пико да Бандейра в Бразилия
Карлинги – Злия зъб и Орловец в Рила

Форма

[редактиране | редактиране на кода]

В зависимост от начина си на образуване и от допълнителните екзогенни влияния, които са претърпели, върховете могат да имат различна форма.

Куполовидни върхове (доми) – те са с плавни форми и върхът не е ясно изразен.[3] Не са дооформени от ледници през последното заледяване, преобладаващо са покрити с трева, гора или сняг и не предлагат условия за алпинизъм. Характерни са за по-ниските, денудирали планини. Такъв е Ботев връх, Мичъл в Апалачите и други.

Пирамидални върхове (карлинги) – те са с остри форми, скалисти ръбове и отвесни стени, отлични за скално катерене и алпинизъм. Оформени са от екзарационната дейност на ледниците – край тях преобладават характерни форми на глациогенния релеф: циркуси, трогове, морени.[4] Повечето върхове в Хималаите, Алпите (Матерхорн), Пирин и Рила (Мальовица, Муратов връх), Пиренеите, Скалистите планини са такива.

Игловидни върхове – това са малки и много остри върхове, почти невъзможни за изкачване. Срещат се много в масива Монблан в Алпите, където се наричат „егюи“, в Доломитовите Алпи, където се наричат „чима“. В Рила има подобни върхове на хребетите Трионите и Петлите.

Конусовидни върхове – те са с вулканичен произход и често представляват самостоятелни планини. Ако вулканите са активни, тези върхове могат да менят височината си в зависимост от това дали се издига или срутва кратерът. Много такива върхове има в Андите (Чимборасо, Котопакси), Италия (Етна, Везувий).

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Връх.
  1. ↑ Румен Пенин, Физическа география и ландшафтна екология, София 2007, с. 44 ISBN 978-954-18-0547-3
  2. ↑ Пенин, Физическа география..., с. 222
  3. ↑ Frederic Hartemann, The Mountain Encyclopedia, 2005, p. 66
  4. ↑ Майкъл Алаби, Илюстрована енциклопедия Земята, София 2013, с. 230 ISBN 978-954-625-784-0
     Портал „География“         Портал „География“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни