Гане Тодоровски

Гане Тодоровски
Гане Тодоровски
филолог от Република Македония
бюст в Струга
бюст в Струга

Роден
Починал
22 май 2010 г. (81 г.)

Учил вСкопски университет
Научна дейност
ОбластЛитературна критика
Работил вСкопски университет

Гане Тодоровски (на македонска литературна норма: Гане Тодоровски) е филолог, поет и литературен критик от Република Македония.

Роден на 11 май 1929 година в Скопие. Завършва Философския факултет на Скопския университет „Свети Кирил и Методий“, след което работи като журналист. Преподава хърватска и македонска литература в Скопския университет, публикува стихове и литературна критика. От 1951 година е член на Дружеството на писателите на Македония, а през 1969-1971 и 1985-1986 година е негов председател. Член е на Македонската академия на науките и изкуствата.

През 90-те години е първият посланик на Република Македония в Русия, след установяването на дипломатическите отношения през 1994 г.

Гане Тодоровски умира на 22 май 2010 година в Скопие.[1]

  • Во утрините (поезия, 1951)
  • Тревожни звуци (поезия, 1953)
  • Спокоен чекор (поезия, 1956)
  • Божилак (поезия, 1960)
  • Апотеоза на делникот (поезия, 1964)
  • Претходниците на Мисирков (студии и огледи, 1968)
  • Горчливи голтки непремолк (поезия, 1970)
  • Снеубавен ден (поезия, 1974)
  • Трактати за сонцељубивите (есета и записки, 1974)
  • Веда Словена (1979)
  • Маѓепсан мегдан (литературни записки, 1979)
  • Скопјани (поезия, 1981)
  • Подалеку од занесот, поблизу до болот (студии, 1983)
  • Со збор кон зборот (студии и критики, 1985)
  • Поход кон Хеликон (студии, 1987)
  • Неволици, неверици, несоници (поезия, 1987)
  • Неодложни љубопитства (студии, записки и критики, 1987)
  • Недостижна (поезия, 1995)
  • Осамен патник (поезия на английски, 1996).
Съставител е на антологиите
  • Песната – храброст (1975)
  • Австриската поезија на ХХ век (1982) и други.
Съавтор на антологиите
  • Словенечки поети (1956)
  • Езерска земја (1967)
  • Правостоина (съвременни албански поети в Югославия, 1968)
  • Нова хрватска поезија (1973)
  • Современа хрватска поезија (1981).

Тодоровски е носител на наградите „Кочо Рацин“, „11 октомври“, „13 ноември“, „Братя Миладинови“, „Климент Охридски“, „Гоце Делчев“, „Димитър Митрев“, „Мисла“ и на наградите за превод „Григор Пърличев“, „Кирил Пейчинович“ и „Златно перо“.[2]