Георги Арианит Gjergj Arianiti | |
албански военачалник | |
Бюст на Георги Арианит в музея „Скендербег“ в Круя | |
Роден |
1383 г.
|
---|---|
Починал | 1461 г.
|
Семейство | |
Род | Арианити |
Баща | Династия Комнини Арианити |
Деца | Доника Кастриоти Ангелина Сръбска Константин Комнин Арианит[1] |
Георги Арианит Комнин (на албански: Gjergj Arianiti) (1383 – ок. 1462) е албански благородник, който ръководи успешни кампании срещу Османската империя. Баща на Доника Арианити, съпруга на Скендербег. Един от основателите на Лежката лига.
Георги Арианит е най-големият син на Комнин Арианити, чиито владения се намирали близо до Драч. Той има двама братя – Моисей Голем Комнин Арианит и Владан.[2]
Тъй като баща му е принуден да сключи мир с османците, Георги е изпратен като заложник в Одрин, откъдето той се завръща през 1427 г.
През 1432 г. заедно с Андре Топия успешно побеждава османците в битка.[3] На следващата 1433 година отново разбива османската войска в Курвелеш в днешна Южна Албания. За тази победа е поздравен от папа Евгений IV, Алфонсо V Арагонски и император Сигизмунд Люксембургски, които му обещават помощ.[4] На следващата година друга османска войска, водена от Исак бей, управител на Скопие, навлиза по долината на река Шкумба, където е смазана от Арианит и неговите съюзници. Победни сражения води и през 1438 г., но по-късно е подчинен.
През май-юни 1435 г. при Арианит идва на дипломатическа мисия българският княз Фружин, който по това време е на служба при император Сигизмунд. На Фружин му е поверена ролята на посланик поради факта, че преговорите се водят на „славянски“ т.е. на български език, който е официалният език в албанската владетелска канцелария, а също така и понеже по онова време все още тези владения се управляват от потомците на валонския деспот Иван Комнин, сина на деспот Срацимир от рода Срацимировци.[5]
През август 1443 г. Арианит въстава отново срещу османците, най-вероятно подбуден от папа Евгений IV или провокиран след поражението на Шехабедин паша в районите на Елбасан и Тепелена. През 1444 г., когато призовава за кръстоносния поход на християнските сили срещу османците, папа Евгений IV нарича Георги Арианит „най-важен и надежден съюзник“, въпреки че той е православен.[6]
През 1450 г. след поражението при Берат се отказва от съюза със Скендербег.
Георги Арианит има два брака. Първата му съпруга е Мария Музаки от аристократичния род Музаки. След нейната смърт се жени за италианката Пиетрина Франконе, дъщеря на барон Оливиеро Франконе от Тауризано.
От първия си брак има 8 деца:
От брака си с Пиетрина вероятно има още поне две деца. Според архивите на фамилията Музаки Георги Арианит има общо десет деца от двата си брака, три от които са синове.[9] Един от синовете му от Пиетрина е: