Гигантска акула | ||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||
(Gunnerus, 1765) | ||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||
Гигантска акула в Общомедия | ||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Гигантската акула[1] (Cetorhinus maximus) е втората по големина жива риба след китовата акула и е единствен представител, както на своя род гигантски акули (Cetorhinus), така и на семейство гигантски акули (Cetorhinidae).
Най-големият измерен екземпляр е хванат в мрежа за херинга през 1851 година, в залива Фънди, Канада. Общата му дължина е била 12,27 m и е тежал около 19 тона [2]. Някои видове все още надхвърлят 9-10 m, но след години на мащабен риболов, екземпляри от този размер са станали рядкост.[3][4]
Гигантската акула живее около континенталния шелф и от време на време навлиза в соленоводни води.[5] Може да се открие от повърхността надолу до 910 м най-малко. Предпочита температури от 8 до 14,5 °C.[6] Често се наблюдава близо до сушата, включително в заливи с тесни проходи. Акулата следва концентрациите на планктон във водния стълб, затова често може да се види на повърхността.[7]
|