Гилермо Вилас | |
Guillermo Vilas | |
Гилермо Вилас, 1975 г. | |
Информация | |
---|---|
Държава | Аржентина |
Роден | 17 юни 1952 г. (на 72 г.)
|
Живее в | Монте Карло, Монако |
Височина / Тегло | 180 cm / 75 kg |
Прякор(и) | „Young Bull of the Pampas“ „Willy“ |
Кариера | |
Професионална | 1968[1] |
Оттеглил се | 1992 |
Пари от наградни фондове | $ 4 923 882 |
Сингъл | |
Победи-загуби | 949–291 |
Титли от Големия шлем | 4 |
Титли от ATP | 58 |
Най-висока позиция | 2 (30 април 1975) |
Турнири от Големия шлем | |
ОП на Австралия | Шампион 1978, 1979 |
Ролан Гарос | Шампион 1977 |
Уимбълдън | 1/4 финал 1975, 1976 |
ОП на САЩ | Шампион 1977 |
Двойки | |
Победи-загуби | 225–156 |
Титли от ATP | 16 |
Най-висока позиция | 13 (21 май 1979) |
Турнири от Големия шлем | |
ОП на Австралия | 2-ри кръг 1977 |
Ролан Гарос | 1/2 финал 1975 |
Уимбълдън | 3-ти кръг 1976 |
ОП на САЩ | 1/4 финал 1975 |
Отборно | |
Купа Дейвис | Аржентина (1970-1974, 1976-1984) |
Световна отборна купа | 1 (1980) |
Информацията е актуална към 9 септември 2024 | |
Гилермо Вилас в Общомедия |
Гилермо Аполинарио Вилас (на испански: Guillermo Apolinario Vilas) е аржентински тенисист, левичар.
Гилермо Аполинарио Вилас е роден на 17 август 1952 г. в Мар дел Плата, Аржентина.
Гилермо Вилас достига най-високо класиране в световната ранглиста по тенис до №2 през 1975 и 1977 г. Той е специалист предимно на клей, но постига значителни успехи и на други настилки. Списание TENNIS Magazine го поставя на 24-то място в класацията си за 40-те най-добри играчи на всички времена.[2]
През кариерата си печели 62 турнира по тенис, от които четири титли в турнирите от Големия шлем. Два пъти е победител от Откритото първенство на Австралия (1978 и 1979), и шампион на Ролан Гарос и Откритото първенство на САЩ от 1977 г.
През 1977 г. Вилас постига най-значимите успехи в кариерата си. Шампион е на два турнира от големия шлем и е финалист на един. Печели 16 турнира от общо 30 на АТП, и постига впечатляващия резултат от 132 победи срещу само 13 загуби. Поставя рекорд от 46 последователно спечелени мача на различни настилки в „Оупън ерата“, рекорд ненадминат и до днес. Въпреки това остава на второ място в ранглистата след Джими Конърс.
През 1974 г. печели заключителния Мастърс турнир като побеждава на финала Илие Настасе с резултат 7-6, 6-2, 3-6, 6-4.
През 1991 г. е включен в Международната тенис зала на славата.
година | турнир | съперник | резултат |
---|---|---|---|
1977 | Ролан Гарос | Брайън Готфрид | 6 – 0, 6 – 3, 6 – 0 |
1977 | ОП САЩ | Джими Конърс | 2 – 6, 6 – 3, 7 – 6, 6 – 0 |
1978 | ОП Австралия | Джон Маркс | 6 – 4, 6 – 4, 3 – 6, 6 – 3 |
1979 | ОП Австралия | Джон Садри | 7 – 6, 6 – 3, 6 – 2 |
година | турнир | съперник | резултат |
---|---|---|---|
1975 | Ролан Гарос | Бьорн Борг | 2 – 6, 3 – 6, 4 – 6 |
1977 | ОП Австралия | Роско Танер | 3 – 6, 3 – 6, 3 – 6 |
1978 | Ролан Гарос | Бьорн Борг | 1 – 6, 1 – 6, 3 – 6 |
1982 | Ролан Гарос | Матс Виландер | 6 – 1, 6 – 7, 0 – 6, 4 – 6 |