Глобула

Barnard 68, на разстояние от едва 410 светлинни години, е една от най-близките глобули. Размерът ѝ е около 12 500 au.

Глобула е изолирана и относително малка тъмна мъглявина, съдържаща плътен космически прах и газ, от които е възможно да настъпи звездообразуване. Глобулите обикновено имат маса от около 2 до 50 слъчнчеви маси[1] и обхващат области с диаметър около една светлинна година.[2] Те съдържат молекулярен водород (H2), въглеродни оксиди, хелий и около 1% силикатен прах. Глобулите най-често се появяват в резултат от образуването на системи от две или повече звезди.[3]

Глобулите са наблюдавани за пръв път от Барт Бок през 1940-те години. В статия от 1947 г., той и Едит Райли изказват хипотезата, че тези облаци са „подобни на какавиди“, които претърпяват гравитационен колапс, образувайки нови звезди и звездни купове.[4] Тази хипотеза се оказва трудна за доказване, поради затрудненията на наблюденията върху това какво се случва в плътен и тъмен облак, който поглъща всичката видима светлина, излъчвана във вътрешността му. Анализ на наблюдения в инфрачервения диапазон от 1990 г. потвърждава, че наистина в глобулите тече процес на звездообразуване.[5] По-нататъшните наблюдения разкриват, че някои глобули съдържат топлинни източници, някои съдържат обекти на Хербиг-Аро,[6] а някои имат изтичане на молекулярен газ.[7]

Глобулите все още са обект на интензивни проучвания. Бидейки едни от най-хладните обекти във Вселената, тяхната структура и плътност остават в известна степен мистерия.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Michael Szpir. Bart Bok's Black Blobs // American Scientist, 2001. Архивиран от оригинала на 2017-04-24. Посетен на 19 ноември 2008.
  2. ↑ Clemens, Dan P. и др. BOK globules and small molecular clouds – Deep IRAS photometry and (C-12)O spectroscopy // Astrophysical Journal Supplement 75. март 1991. DOI:10.1086/191552. с. 877.
  3. ↑ Launhardt, R., Sargent, A. I., Henning, T. Birth and Evolution of Binary Stars, Poster Proceedings of IAU Symposium No. 200 on The Formation of Binary Stars. Potsdam, Germany, Bo Reipurth and Hans Zinnecker, 2000. с. 103.
  4. ↑ Bok, Bart J. и др. Small Dark Nebulae // Astrophysical Journal 105. март 1947. DOI:10.1086/144901. с. 255.
  5. ↑ Yun, João Lin и др. Star formation in small globules – Bart Bok was correct // Astrophysical Journal Letters 365. 20 декември 1990. DOI:10.1086/185891. с. L73.
  6. ↑ Reipurth, Bo и др. Star formation in Bok globules and low-mass clouds. IV – Herbig–Haro objects in B335 // Astronomy & Astrophysics 256 (1). март 1992. с. 225.
  7. ↑ Yun, João Lin и др. Discovery of outflows from young stellar objects in BOK globules // Astrophysical Journal Letters 385. януари 1992. DOI:10.1086/186268. с. L21.