Гойчин Църноевич

Гойчин Църноевич
Роден
1398 г.
Починал
1451 г. (53 г.)
РелигияСръбска православна църква

Гойчин Църноевич (на сръбски: Гојчин Црнојевић) (1398 – след 1451) г.) е сръбски феодал от XV век.

Произход

[редактиране | редактиране на кода]

Гойчин Църноевич е вторият син на Георги III Църноевич и брат на Стефан I Църноевич.[1] Появява се в изворите през 1431 г. като владетел на Зета, първоначално в качеството на васал на сръбското деспотство, докато не въстава срещу деспот Стефан Лазаревич. Изчезва от историческите източници през 1451 г.

Баща му и чичо му Алекси заемат високо положение в двора на Балша III и владеят земите около Лущица и хълмовете над Котор и Будва.[2][3][4] Първоначално Гойчин носи титлата княз, а по-късно войвода.

Гойчин Църноевич поддържа добри отношения с Република Дубровник и става неин гражданин през юли 1444 г. Той и двамата му по-малки братя се оттеглят във Венеция, след като по-големият им брат сключва съюз със Стефан Косача.[5]

Гойчин Църноевич има син Александър (наричан за кратко „Алекса“ или „Лека“).

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Andrija Veselinović; Radoš Ljušić (2008). Srpske dinastije. Službene glasink. p. 127. ISBN 978-86-7549-921-3. Други син Којчин (Гојчин, Gоуcinus), са титулом најпре кнеза а потом војводе, у почетку је био главна личност међу браћом. Помиње се од 1431."
  2. ↑ Milivoje Pajović (2001). Vladari srpskih zemalja. Gramatik. p. 130.
  3. ↑ Fine 1994, pp. 512-513
  4. ↑ Milivoje Pajović (2001). Vladari srpskih zemalja. Gramatik. p. 130. Тако су и браћа Ђурађ Ђурашевић Црнојевић и Љеш Алекса Ђурашевић Црнојевић у време Балше III Балшића, управљали Паштровићима, Луштицом и брдским крајевима изнад Котора и Будве.
  5. ↑ ine, John Van Antwerp (1994). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. University of Michigan Press. ISBN 978-0-472-08260-5, p. 193