Гололико какаду

Гололико какаду
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
клон:Тероподи (Theropoda)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Папагалоподобни (Psittaciformes)
семейство:Какадута (Cacatuidae)
род:Същински какадута (Cacatua)
вид:Гололико какаду (C. sanguinea)
Научно наименование
Разпространение
Гололико какаду в Общомедия
[ редактиране ]

Гололикото какаду (Cacatua sanguinea) е вид бяло какаду, което естествено обитава Австралия и южните части на Нова Гвинея.[2]

Сред аборигените в Централна Западна Австралия съществува практиката тези птици да бъдат отглеждани като домашни любимци, както и да бъдат готвени и консумирани. Перата им традиционно се използват за украса на главите и ръцете при ритуалните церемонии и танци на аборигените.[3]

Таксономия

[редактиране | редактиране на кода]

Видът е описан за пръв път от английския орнитолог Джон Гулд през 1843 година.[4] Разпознати са четири подвида [2]:

  • C. s. sanguinea
  • C. s. normantoni
  • C. s. transfreta
  • C. s. gymnopis

Физическо описание

[редактиране | редактиране на кода]

Гололикото какаду е малко бяло какаду, което на размери достига до 35 – 41 cm на дължина и 370 – 630 g на тегло, като средното тегло е 525 g.[5][6] На външен вид прилича както на Cacatua tenuirostris, така и на Cacatua pastinator, но гололикото какаду е по-малко и за разлика от двата вида има горната и долната му челюсти са с еднаква дължина. Лесно се различава от Cacatua tenuirostris по липсата на оранжева ивица на гърлото.[7] Подвидовете C. s. normantoni и C. s. normantoni са малко по-дребни от номиналния подвид.[2] Подвидът C. s. normantoni е малко по-кафеникав под крилете и опашката, както се вижда при полет.[2] Подвидът C. s. gymnopis има по-тъмно сини околоочни пръстени, по-ясно изразена е розовата област между ноздрите и очите и има жълт оттенък перата в основата на опашката.[2] Женските са малко по-леки от мъжките на тегло и по-дребни по отношение размаха на крилете, размерите на човката, дължината на задноходилните кости, дължината на опашката и диаметъра на окото. [8]

Географско разпространение и хабитат

[редактиране | редактиране на кода]

Номиналният подвид C. s. sanguinea е разпространен в Северна Австралия. Подвидът C. s. normantoni обитава западните части на полуостров Кейп Йорк.[2] Подвидът C. s. transfreta е открит в Нова Гвинея.[2], а C. s. gymnopis в централните, източните и югоизточните части на Австралия.[2] Гололикото какаду е толкова разпространено, че е смятано за нещо като вредител навсякъде из Австралия, и действително може да унищожи дърветата, на които живее, обелвайки с клюна си кората на по-младите клонки.

Поведение

[редактиране | редактиране на кода]

Видът се събира на ята до няколко хиляди птици, които често включват и много розови какадута (Eolophus roseicapilla). Нощем обикновено спят на клоните на дърветата, а летят в търсене на храна рано сутрин и късно следобед. Предпочитат поляните, в които търсят семена из тревата, включително семена на селскостопански култури като пшеница и овес. Издават пронизителни крясъци.

Размножаване

[редактиране | редактиране на кода]

Размножителният сезон при гололиките какадута е през август – октомври в северните части на местообитанието им и май-октомври – в южните.[7] Гнездят обикновено в дървесни хралупи, в скални процепи или термитници.[7]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Cacatua sanguinea. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. ↑ а б в г д е ж з Mike Parr, Tony Juniper. Parrots: A Guide to Parrots of the World. A&C Black, 2010. ISBN 1-4081-3575-2, 9781408135754.
  3. ↑ Juluwarlu Aboriginal Corporation. Garruragan: Yindjibarndi Fauna. Juluwarlu Aboriginal Corporation, 2005. ISBN 1-875946-54-3. с. 9.
  4. ↑ BirdLife International. Cacatua sanguinea // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2012.1. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 16 юли 2012. (на английски)
  5. ↑ CRC Handbook of Avian Body Masses by John B. Dunning Jr. (Editor). CRC Press (1992), ISBN 978-0-8493-4258-5.
  6. ↑ australianmuseum.net.au (2011).
  7. ↑ а б в Pizzey, Graham и др. Field Guide to the Birds of Australia. Sydney, Australia, HarperCollinsPublishers, 1997. ISBN 0-207-18013-X. с. 265.
  8. ↑ Sauders, D. A. Measurements of the Little Corella from Kununurra, WA. CSIRO.
  • Flegg, Jim. Birds of Australia: Photographic Field Guide Sydney: Reed New Holland, 2002. (ISBN)

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Little Corella в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​