Граф Сен Жермен

Граф Сен Жермен Comte de Saint Germain
френски авантюрист
Роден	1712 г. Унгария
Починал	27 февруари 1784 г. (72 г.) Екернфьорде, Шлезвиг
Семейство
Баща	Ференц II Ракоци
Майка	Мария-Анна фон Пфалц-Нойбург
Граф Сен Жермен в Общомедия

Граф Сен Жермен, (на френски: Comte de Saint-Germain), известен като Необикновения мъж, е описван като авантюрист, пътешественик, дипломат, знахар, изобретател, алхимик, пианист, цигулар и любител композитор. Той се издигнал в европейското висше общество в средата на 18 в. и оттогава различни учени го свързват с мистицизъм, окултизъм, тайни общества и различни конспиративни теории.

Aнглийската историчка Елизабет Бътлър обръща внимание, че много от легендарните „сведения“ за Сен Жермен повтарят един стереотип – този за чудотвореца, към който спадат и редица други образи^[1]. При това обстоятелство е разбираемо, че той вдъхновява множество литературни трактовки, като същевременно се оказва неподатлив на опровержения. Писателят Едуард Булвер-Литън е използвал митичния прототип за герой в своя роман Занони, а впоследствие оттам Елена Блаватска произвежда своя „махатма“.^[2].

Легендарният образ

За произхода му не се знае нищо определено, смъртта му също е обгърната в мрак. Волтер го нарича „мъжа, който знае всичко и никога не умира!“.

Ако се вярва на свидетелите от негово време, той е живял най-малко 200 г., без външният му вид да се промени. Целият му живот е изпълнен с интриги и слухове за магически сили. Смята се, че е имал повече от 80 псевдонима.

Писателят Ян ван Хелсинг пише в своята книга „Не пипай тази книга“ за живота и хората, които са срещали Сен Жермен. Според него графът е пътешественик из времето. Също така владеел неестествени сили и можел да се подмладява. В своите думи графът казва, че пътувал във времето и случайно попадал в далечни страни и се срещал с всякакви хора като столетници от Хималайските планини, индийски пророци и алхимици.

Годините на раждането и смъртта му са спорни.

Германската писателка Керстин Гир пише за него в поредицата от книги „Скъпоценни камъни“, където го представя за един от 12-те души, които могат да пътуват във времето. В книгата Графът е изобретил специална машина за пътуване във времето, наречена „хронограф“.

Източници

1. Бътлър Е.М., Митът за Мага, София: ЛИК, 2001, вж. Въведение, с. 11 – 21; глава 3.2 (с.238 – 74) е посветена на Графа
2. Бътлър Е.М., Митът за Мага, София: ЛИК, 2001, вж. Въведение, с. 11 – 21; глава 3.2 (с. 274)