Джакомо Леопарди

Джакомо Леопарди
Giacomo Leopardi
италиански поет, философ и писател
Роден
Джакомо Талдегардо Франческо ди Салес Саверио Пиетро Леопарди
Починал
14 юни 1837 г. (38 г.)
Религияатеизъм
Националност Италия
Литература
ПсевдонимCosimo Papareschi[1]
Дебютни творби„История на астрономията“
Известни творби„Безконечното“
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаФилософия на 19 век
ШколаРомантизъм, класицизъм, късно просвещение
Интересипоезия, диалог
Идеипесимизъм
Текстове„Безконечното“
Семейство
Съпруганяма
Подпис
Уебсайтwww.leopardi.it
Джакомо Леопарди в Общомедия

Джакомо Талдегардо Франческо ди Салес Саверио Пиетро Леопарди (на италиански: Giacomo Taldegardo Francesco di Sales Saverio Pietro Leopardi) е италиански поет, есеист, философ и филолог, последовател на романтизма. Един от най-добрите писатели на 19 век, съвременник на Артур Шопенхауер, с когото споделят сходен песимистичен възглед за живота. Любовните вълнения и несгоди, които Леопарди преживява, вдъхновяват някои от най-меланхоличните му текстове. Презира демокрацията, буржоазията, както и джобните енциклопедии и вестниците.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Дворецът Леопарди в Реканати.

Роден е на 29 юни 1798 година в Реканати, провинция Мачерата, Италия, в аристократично католическо семейство. Семейството му е високо образовано и Леопарди получава частни уроци по латински, гръцки, иврит, френски, английски и испански, но също така и силно религиозно, което поражда смут спрямо по-либералните му възгледи. Заради постоянното четене и писане развива деформация на гръбнака и зрението му остава влошено през целия му живот.

В ранните си писателски години Леопарди работи основно над преводи на класически текстове като „Енеида“ и „Одисея“. През 1813 г., на 15-годишна възраст, пише първото си самостоятелно произведение - „История на астрономията“, а на 18 години пише „Химн на Нептун“ и анакреонтични оди на гръцки език.

Джакомо Леопарди на смъртния си одър през 1837 г.

През 1833 г. се установява в Неапол, където прекарва последните години от живота си.

Умира на 14 юни 1837 година във вила край Неапол в ръцете на приятеля си Раниери, който написва книга за съвместните години на техния живот.

Винаги скъп ми е бил тоз хълм безлюден
и тоз жив плет, голяма част от който
за далечний хоризонт, взора спира.

Но, седнал и загледал се, безкрайни
пространства отвъд му, и свръхчовешки
тишини, и най-дълбок покой ази
създавам в мисълта си; где сърцето
плаши се почти. И вятъра колчем
чувам да шуми из тез листа, онази
безконечна тишина със този глас
сравнявам: вечното се отзовава,
и времената мъртвите, и живо е
сегашното, и звъна му. Така из таз
безмерност мисълта ми се удавя:
и сладко ми е да потъна в туй море.

– Безконечното – Дж. Леопарди
В превод от итал. Ст. Владов

Произведения

[редактиране | редактиране на кода]
Последните две издания на Джакомо Леопарди, публикувани приживе, редактирани от Саверио Старита в Неапол (1835).
  • Canti (Песни).
  • L'infinito (Безкрайното)
  • Operette morali (Малтки морални етюди).
  • Zibaldone di pensieri.
  • Discorso di un italiano intorno alla poesia romantica.
  • Discorso sopra lo stato presente dei costumi degli italiani.
  • Pensieri (Мисли).
  • Epistolario (Bollati Boringhieri, Turin, 1998).

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Джакомо Леопарди.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
  1. ↑ jn20000603724 // Посетен на 30 август 2020 г.