Джорджоне

Джорджоне
Giorgione
венециански ренесансов художник
Роден
Джорджо Барбарели да Кастелфранко
Починал
1510 г.

Националноственецианец
Кариера в изкуството
СтилЗрял ренесанс
Жанристорическа живопис,[1][2] портрет,[1][2] пейзажна живопис,[1][2] акт,[2] Битова живопис[2]
АкадемияВенецианска школа
УчителиДжовани Белини
Направлениеживопис
Известни творбиПортрет на младеж
Бурята
Спящата Венера
Пасторален концерт
Тримата философи
Джорджоне в Общомедия

Джорджоне (на италиански: Giorgione), Джорджо Барбарели да Кастелфранко е първият венециански художник, рисувал и принадлежащ в стила на Зрелия Ренесанс[3].

Ученик е на Джовани Белини, най-големия майстор на живописната техника във Венеция. Прякорът му означава „Големия Джорджо“. Смъртта му вероятно е резултат от кървава свада като умира на 33-годишна възраст[4].

Животът му е описан от Джорджо Вазари в „Жизнеописания на най-известните живописци, ваятели и архитекти“[5].

Основният период от творчеството на Джорджоне е през първото десетилетие на XVI век. Джорджоне, първоначално се формира като художник под влиянието на Винченцо Катена и Джовани Белини[6], но съумява в течение на няколко години да изработи собствен зрял маниер, в основата на който лежи тънкото чувство за взаимодействие на цвят и светлина. От Джорджоне води началото си този аспект на европейската живопис, развиващ се впоследствие през много поколения художници.

Техниката на маслената живопис, към която се обръща Джорджоне, му позволява в пълна степен да предава плавните цветови преходи, наситени петна цвят, сгъстяващи се сенки и меки очертания на фигури и предмети. Вазари отбелязва за платната на Джорджоне, че са отглас от влияние оказано от творчеството на Леонардо да Винчи, посетил Венеция в началото на XVI век[7][8].

И до днес се спори за авторството на много от картините на Джорджоне. Част от тях се приписват на Тициан[9], който в младите си години работи съвместно с него. По-известни творби:

  1. а б в www.getty.edu
  2. а б в г д 31833
  3. Encyclopedia of Artists, volume 2, edited by William H.T. Vaughan, ISBN 0-19-521572-9, 2000
  4. Лазарев В. Н., „Выставка „Джорджоне и джорджонески“ в Венеции“, Искусство, 1956, No 1.
  5. Джорджо Вазари в „Жизнеописания на най-известните живописци, ваятели и архитекти“
  6. Baldass L., Heinz G., Giorgione, W. – Münch., 1964
  7. Смирнова И. А., Джорджоне, Москва, 1955.
  8. Venturi L., Giorgione e il giorgionismo, Mil., 1913.
  9. Смирнова И. А., Тициан и венецианский портрет XVI века, Москва, 1964, с. 27 – 42.
  10. Zampetti P., Giorgione e i giorgioneschi. Catalogo della mostra, Venezia, 1955