Джорджоне Giorgione | |
венециански ренесансов художник | |
Роден | Джорджо Барбарели да Кастелфранко
|
---|---|
Починал | 1510 г.
|
Националност | венецианец |
Кариера в изкуството | |
Стил | Зрял ренесанс |
Жанр | историческа живопис,[1][2] портрет,[1][2] пейзажна живопис,[1][2] акт,[2] Битова живопис[2] |
Академия | Венецианска школа |
Учители | Джовани Белини |
Направление | живопис |
Известни творби | Портрет на младеж Бурята Спящата Венера Пасторален концерт Тримата философи |
Джорджоне в Общомедия |
Джорджоне (на италиански: Giorgione), Джорджо Барбарели да Кастелфранко е първият венециански художник, рисувал и принадлежащ в стила на Зрелия Ренесанс[3].
Ученик е на Джовани Белини, най-големия майстор на живописната техника във Венеция. Прякорът му означава „Големия Джорджо“. Смъртта му вероятно е резултат от кървава свада като умира на 33-годишна възраст[4].
Животът му е описан от Джорджо Вазари в „Жизнеописания на най-известните живописци, ваятели и архитекти“[5].
Основният период от творчеството на Джорджоне е през първото десетилетие на XVI век. Джорджоне, първоначално се формира като художник под влиянието на Винченцо Катена и Джовани Белини[6], но съумява в течение на няколко години да изработи собствен зрял маниер, в основата на който лежи тънкото чувство за взаимодействие на цвят и светлина. От Джорджоне води началото си този аспект на европейската живопис, развиващ се впоследствие през много поколения художници.
Техниката на маслената живопис, към която се обръща Джорджоне, му позволява в пълна степен да предава плавните цветови преходи, наситени петна цвят, сгъстяващи се сенки и меки очертания на фигури и предмети. Вазари отбелязва за платната на Джорджоне, че са отглас от влияние оказано от творчеството на Леонардо да Винчи, посетил Венеция в началото на XVI век[7][8].
И до днес се спори за авторството на много от картините на Джорджоне. Част от тях се приписват на Тициан[9], който в младите си години работи съвместно с него. По-известни творби:
|