Диоклецианови гонения

Великомъченикът Георги Победоносец, една от жертвите на гоненията, пред император Диоклециан
Грузинска икона от 14 век

Диоклециановите гонения са последните и най-строги преследвания срещу християните в Римската империя.[1]

През 303 година императорите Диоклециан, Максимиан, Галерий и Констанций издават поредица едикти, ограничаващи правата на християните и изискващи те да се придържат към традиционните религиозни практики. Следващи едикти са насочени срещу духовенството и изискват всички жители на империята да принасят жертви на боговете.

Гоненията имат различна интензивност в различните части на империята — най-слаби са в Галия и Британия, където е приложен само първият едикт, а са най-силни в източните провинции. През следващите години законите срещу християните постепенно са отменени от различни императори, но по традиция за край на гоненията се приема издаденият от Константин и Лициний Медиолански едикт от 313 година.[2]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Gaddis 2005, с. 29.
  2. ↑ Knight 2009.
Цитирани източници
  • Gaddis, Michael. There Is No Crime for Those Who Have Christ: Religious Violence in the Christian Roman Empire. Berkeley, Los Angeles, and London, University of California Press, 2005. ISBN 0-520-24104-5. (на английски)
  • Knight, Kevin. Constantine the Great // Catholic Encyclopedia. newadvent.org, 2009. Посетен на 17 октомври 2013. (на английски)