Доменико Венециано | |
италиански художник | |
Рождено име | Доменико ди Бартоломео да Венеция |
---|---|
Роден | около 1410
|
Починал |
Флоренция, Италия |
Националност | италианец |
Стил | олтарна картина, фреска |
Направление | Ренесанс |
Повлиян | Пиеро дела Франческа |
Повлиял | Алесо Балдовинети, Доменико Гирландайо |
Доменико Венециано в Общомедия |
Доменико Венециано (на италиански: Domenico Veneziano; около 1410 г. - 15 май 1461 г.) е италиански художник от епохата на ранния Ренесанс, един от основателите на Флорентинската живописна школа.
За живота му известно много малко – дори Джорджо Вазари в своите „Жизнеописания“ излага повече предположения и анекдоти, отколкото достоверни факти за живота му.
Започва самостоятелна работа като живописец през 1432 г. През 1439 г. пристига във Флоренция, където остава да работи до смъртта си през 1461 г.
Запазено е писмо от април 1438 г. на Доменико Венециано, адресирано до Пиеро ди Козимо Медичи и писано в Перуджа, където художникът работи в дома на семейство Балиони. В писмото художникът се е подписал като „Domenicho da Vinesia“ [1]През 1439 г. заедно с Пиеро дела Франческа започва работа по стенописите в църквата „Сант Егидио“ на болницата „Санта Мария Нуова“ във Флоренция. През 1445 г. по неизвестна причина изоставя работата и по късно фреските са довършени от Андреа дел Кастаньо през 1451 - 1453 г. и Алесо Балдовинети през 1461 г. Този цикъл фрески е унищожен изцяло през XVIII век.
Според Вазари след като завършва работата над олтара Маньоли през 1447 г., Венециано заминава за областта Марке, където отново заедно с Пиеро дела Франческа работи над стенописите в църквата Санта Мария в Лорето. Поради чумна епидемия Венециано се връща във Флоренция и недовършените фрески впоследствие са унищожени. [2].
Последната известна работа на художника е от 1454 – стенопис в капела Кавалканти в църквата „Санта Кроче“, която при последвалото преустройство през 1566 г. е преместена (сега се съхранява в музея към царквата). По късните му работи не са съхранени.
|