Дядо Мраз

Дядо Мраз
Характеристики
Описаниеприказен герой на Новата година в славянската митология
ДецаСнежанка
Дядо Мраз в Общомедия

Дядо Мраз (на руски: Дед Моро́з, Дедушка Мороз, на сръбски: Дјед Мраз, Деда Мраз, на словашки: Dedo Mráz; на полски: Dziadek Mróz или Morozko) е образ, идващ от славянската митология,[1][2] символ на зимните студове.

В СССР от края на 30-те години на XX век Дядо Мраз става задължителен каноничен образ на Новата година, празнувана като своеобразен заместител на Рождество Христово. Тази традиция е въведена след неколкогодишна забрана на коледната елха[3].

В традиционните представи на българина Дядо Мраз е само един от многото персонифицирани образи на зимата и характерните за нея явления, подобно на Баба Зима, Баба Виелица (силна снежна буря), Северняка (бурният северен вятър), Голям Сечко (свързван с м. януари), Малък Сечко (свързван с м. февруари) или Баба Марта (свързана с края на зимата, м. март и пролетта), без да се свързва непременно с Коледа или празнуването на Нова година в последния ден на м. декември, какъвто обичай през този период от годината предците ни не познават. С навлизането в края на XIX и началото на XX в. в България на Коледно-Новогодишни традиции, характерни за Западна и Централна Европа като украсяването на коледно дърво, празнуване на Нова година, размяната на подаръци и т.н., които имат преди всичко светски характер, възниква нуждата да се намери подходящ зимен персонаж, който да се обвърже с празника. Със Св. Николай Чудотворец (Санта Клаус) в българската народна традиция са свързани съвсем друг тип вярвания и обичаи и всеки опит образът му да бъде допълнително асоцииран със светски, при това чужди традиции, би срещнал категоричния отпор, както от страна на БПЦ, така и на по-широките слоеве от населението. Вероятно под Западнославянско влияние (чехи, словаци, словенци, поляци, които като част от Австро-Унгария, Италия или Германия изпитват тяхното непосредствено културно влияние) за подходящият зимен персонаж, който да се свърже със светския начин на празнуване на Коледа и Нова година е избран Дядо Мраз. Редица български поети и писатели дават своя принос за изграждане образа на Дядо Мраз като белобрад старец, живеещ на Северния полюс и неговото обвързване с Коледно-Новогодишните празници и присъщата им тържественост, поставяйки началото на традиция, която след 1990 г. беше заклеймена като идеологически мотивирана и възникнала под непосредственото съветско влияние.

В България образът на Дядо Мраз се среща в литературата от ранните години на XX век.[4] Доказателство за това е стихотворението на Елин Пелин от 1908 година:

„

Знаете ли кой съм аз –

дядо ви Мраз?…

Тежък лед ми е брадата,

от бял сняг ми е косата.

Ледни, дишам, ветрове,

страшни трупам снегове.

Дето щипна – почервее,

дето хапна, посинее.

Бягай в къщи и се сгрей,

гледай вънка и се смей!

“


Освен Елин Пелин, който през 1910 г. пише и приказката Дядо Мраз и внуците му [5], стихове, приказки и детски разкази, посветени на Дядо Мраз през 20-те и 30-те г. на XX в. създават още поети като Гео Милев[6] (1895 – 1925) и Асен Разцветников[7] (1897 – 1951), детски писатели като Чичо Стоян[8] (1866 – 1939) и Георги Райчев[9] (1882 – 1947).

Дядо Мраз раздава подаръци в навечерието на Новата година на организирани тържества в детски градини и училища. На 9 януари 1936 г. във Варна се организира общинско празненство с елха за бедните ученици, на което е представена детска пиеса Дядо Мраз, ученически хор изпълнява коледни песни, а в антракта са раздадени подаръци на децата.[10]

Образът на Дядо Мраз е комбиниран от този на Свети Николай, приказния герой Мороз Иванич и сходни персонажи, европейския и американски Синтерклаас и победоносен войник от Червената армия. Отначало Дядо Мраз се изобразява в дълга до земята бяла или синя шуба, дълга бяла брада и ботуши. След 1940 все повече се налага червената премяна, която много преди това става традиционна и за образа на Дядо Коледа (вижте Coca-Cola). Шейната му е карана от тройка коне. Негова неотлъчна спътница е Снежанка (на руски: Снегурочка). Тя е облечена в сребриста, бяла или синя шуба.[11]


Дядо Мраз и Снежанка в Беларус

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Petit Larousse illustré, 270e édition, 1937, page 1461.
  2. ↑ Dziadek Mróz: wschodni Święty Mikołaj // 12 юни 2016. (на полски)
  3. ↑ Адоньева С. Б. История современной новогодней традиции // Мифология и повседневность: сборник. – СПб.: ИРЛИ РАН, 1999. – В. 2. – С. 372.
  4. ↑ Атанасова, Дора. В Хасково откриха факти за съществуването на български Дядо Мраз
  5. ↑ Дядо Мраз и внуците му, Елин Пелин - Моята библиотека
  6. ↑ Ето иде дядо Мраз, Гео Милев - Моята библиотека
  7. ↑ Дядо Мраз, Асен Разцветников - Моята библиотека
  8. ↑ Дядо Мраз, Чичо Стоян - Моята библиотека
  9. ↑ Коледен гост, Георги Райчев - Моята библиотека
  10. ↑ Варненски новини - дигитално копие - 09/01/1936, No. 5523, стр.4
  11. ↑ https://magazines.gorky.media/oz/2003/1/ded-moroz-i-snegurochka.html

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Всичко за Дядо Мраз Архив на оригинала от 2018-10-12 в Wayback Machine.