Еблаитски език | |
Страна | Ебла |
---|---|
Регион | Древна Сирия |
Говорещи | мъртъв език |
Систематизация по Ethnologue | |
Афро-азиатски Семитски Източносемитски Еблаитски В бр. #15 на Етнолог липсва запис за езика. Предложената систематизация е примерна. | |
Кодове | |
ISO 639-2 | xeb |
ISO 639-3 | xeb |
Еблаитски език в Общомедия |
Еблаитският език е древен изчезнал семитски език, който се е говорел в средата на 3-то хилядолетие преди новата ера в древния град Ебла, сега Тел-Мардик (تل مرديخ), намиращ се между Халеб и Хама на територията на Древна Сирия.
Съществуването на езика става известно от около 5000 глинени плочки, написани с клинопис, и разкрити при археологическите разкопки между 1974 и 1976 г. в руините на древния град. Плочките са разчетени от италианския лингвист и специалист по древни езици Джовани Петинато.
Еблаитският е спорно класифициран като източносемитски език, сходен на акадския.[1] Във всички случаи еблаитския е палеохаански и родоначалник на западносемитските езици.