Евровизия 1969 | |
Дати | |
---|---|
Финал | 29 март 1969 г. |
Домакин | |
Място | ![]() Театър „Реал“, Мадрид |
Водещи | Лорита Валенсуела |
Режисьор | Рамон Диез |
Местно излъчване | Televisión Espanõla (TVE) |
Участници | |
Брой участници | 16 |
Оттегляне | ![]() |
Вот | |
Система за гласуване | Журита с 10 члена, всеки от които може да поставя по 1 точка |
Победител | ![]() ![]() ![]() ![]() |
← 1968 Евровизия 1970 → | |
Евровизия 1969 в Общомедия |
Евровизия 1969 е 14-ото издание на песенния конкурс.
Провежда се на 29 март в Кралския театър „Реал“ в Мадрид. За първи път от създаването му домакин на фестивала е държава, където на власт е военна диктатура. Това е причината Австрия да обяви бойкот, с което броят на участващите страни намалява на 16.[1] Въпреки това изданието на „Евровизия“ през 1969 остава в историята с три събития. Първото е победата едновременно на четири песни. Недобре обмислената система за гласуване най-сетне води до проблем – след като и последното жури съобщава своя резултат, водещата Лорита Валенсуела отбелязва, че четири песни имат един и същ брой набрани точки. Това са френската „Un Jour, Un Enfant“, изпълнена от Фрида Бокара; нидерландската „De troubadour“, представена от Лени Кюр, испанската „Vivo cantando“, изпълнена от Саломе и британската „Boom Bang a Bang“, изпълнена от добилата вече популярност поп-звезда Лулу. Водещата напразно очаква някакво решение от страна на представителите на Европейския съюз за радио и телевизия, които присъстват в залата. След известно суетене е окончателно обявено, че победители са и четиримата изпълнители. Испанската телевизия се оказва подготвена и успява да връчи награди на всички призьори.[2] Второто, с което изданието се записва в историята, е привличането в организацията му на Салвадор Дали, който става автор на рекламното пано. А третото – включването като участник на 12-годишния ученик Жан-Жак, който представя Монако.
Популярността на „Евровизия“ към 1969 година е вече толкова голяма, че се появява държава, която има желание да се включи в него, но регламентът не ѝ позволява. Малкото княжество Лихтенщайн дори провежда свой вътрешен финал и избира песен. Тя обаче никога не прозвучава на фестивала. По това време в Лихтенщайн няма нито един телевизионен канал. Членството на съответна национална телевизия в Европейския съюз за радио и телевизия – организаторът на фестивала, е първото и най-важно условие дадена страна да получи право да се включи в него. Лихтенщайн се сдобива със своята първа национална телевизия, макар и частна, едва през 2008 г.[3]
Цели петима изпълнители, вече участвали в миналото, се появяват отново на сцената на „Евровизия“. Това са Луи Нефс от Белгия, който през 1967 заема 7 място; Сив Малмквист, която като представител на Швеция заема 10 място през 1960 година, сега пее за Германия; представителят на Монако (3-то място през 1964 година) Ромюальд, сега представител на Люксембург; Кирсти Спарбое от Норвегия (13-о място през 1965 г.) и португалката Симона де Оливейра – 13-о място на фестивала през 1965.
№ | Страна | Език | Изпълнител/и | Песен | Превод | Точки | Място |
---|---|---|---|---|---|---|---|
01 | ![]() |
сърбохърватски | Иван и „Квартет 4М“ | „Pozdrav svijetu“ | „Здравей, свят“ | 5 | 13 |
02 | ![]() |
френски | Ромюальд | „Cathérine“ | „Катерин“ | 7 | 11 |
03 | ![]() |
испански | Саломе | „Vivo cantando“ | „Живея и пея“ | 18 | 1 |
04 | ![]() |
френски | Жан-Жак | „Maman, maman“ | „Майко, майко“ | 11 | 6 |
05 | ![]() |
английски | Мариел Дей | „The Wages of Love“ | „Разплатата за любовта“ | 10 | 7 |
06 | ![]() |
италиански | Ива Дзаники | „Due grosse lacrime bianche“ | „Две големи бели сълзи“ | 5 | 13 |
07 | ![]() |
английски | Лулу | „Boom Bang-a-Bang“ | „Бум бам-бам“ | 18 | 1 |
08 | ![]() |
нидерландски | Ленни Кюр | „De troubadour“ | „Трубадурът“ | 18 | 1 |
09 | ![]() |
шведски | Томи Кьорберг | „Judy, min vän“ | „Джуди, моя приятел“ | 8 | 9 |
10 | ![]() |
нидерландски | Луи Нефс | „Jennifer Jennings“ | „Дженифър Дженингс“ | 10 | 7 |
11 | ![]() |
немски | Паола дел Медико | „Bonjour, bonjour“ | „Здравей, здравей“ | 13 | 5 |
12 | ![]() |
норвежки | Кирсти Спарбое | „Oj, oj, oj, så glad, jeg skal bli“ | „Ах, ах, ах, колко щастлива ще бъда“ | 1 | 16 |
13 | ![]() |
немски | Сив Малмквист | „Primaballerina“ | „Примабалерина“ | 8 | 9 |
14 | ![]() |
френски | Фрида Бокара | „Un jour, un enfant“ | „Един ден, едно дете“ | 18 | 1 |
15 | ![]() |
португалски | Симона де Оливейра | „Desfolhada Portuguesa“ | „Обезлистена Португалия“ | 4 | 15 |
16 | ![]() |
финландски | Ярко и Лаура | „Kuin silloin ennen“ | „Както в онези времена“ | 6 | 12 |
Гласуваща страна | ||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Точки | ![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() | ||
Получаваща страна |
![]() |
5 | 1 | 1 | 3 | |||||||||||||
![]() |
7 | 1 | 3 | 1 | 1 | 1 | ||||||||||||
![]() |
18 | 1 | 2 | 3 | 1 | 3 | 1 | 3 | 2 | 2 | ||||||||
![]() |
11 | 2 | 4 | 2 | 2 | 1 | ||||||||||||
![]() |
10 | 1 | 1 | 1 | 3 | 1 | 3 | |||||||||||
![]() |
5 | 1 | 1 | 1 | 1 | 1 | ||||||||||||
![]() |
18 | 2 | 4 | 3 | 1 | 5 | 1 | 1 | 1 | |||||||||
![]() |
18 | 2 | 1 | 3 | 1 | 4 | 1 | 6 | ||||||||||
![]() |
8 | 1 | 3 | 1 | 3 | |||||||||||||
![]() |
10 | 2 | 3 | 1 | 2 | 2 | ||||||||||||
![]() |
13 | 2 | 3 | 2 | 1 | 1 | 2 | 2 | ||||||||||
![]() |
1 | 1 | ||||||||||||||||
![]() |
8 | 3 | 2 | 1 | 1 | 1 | ||||||||||||
![]() |
18 | 1 | 2 | 4 | 4 | 2 | 1 | 1 | 1 | 2 | ||||||||
![]() |
4 | 2 | 1 | 1 | ||||||||||||||
![]() |
6 | 1 | 1 | 1 | 1 | 1 | 1 |