Европеидна раса

Разпространение на човешките раси след плейстоцена съгласно Карлтън Кун. Расовите теории на Кун са остарели и се смятат за псевдонаучни в съвременната антропология.

	Европеидна раса
	Негроидна раса
	Капоидна раса
	Монголоидна раса
	Австралоидна раса

Европеидната раса е категория в някои остарели и псевдонаучни^{[1][2][3][4][5][6]} расови класификации, обозначаваща основната част от населението на Европа, Северна Африка, Близкия изток и части от Централна и Южна Азия.

Характерни черти

Преобладаващият цвят на кожата на коренното население на света

Географско разпределение на светлокосите в Европа.
под 1 % светлокоси,
1 – 19 % светлокоси,
20 – 49 % светлокоси,
50 – 79 % светлокоси,
80 – 100 % светлокоси

Те се характеризират с меки коси, които могат да бъдат прави (като при северните народи на Европа) или вълнисти (народите на Южна Европа, Предна Азия и Северна Африка), доста светли коси и очи, много повече светла кожа, т.е. светла пигментация, като цяло, рязко профилировано и много тясно лице, значително издаден напред нос с високо предносие (максимално по лицевия мащаб издаване на носа напред се пада именно на европеидите). Лицето на европеидите е ортогнатно, т.е. разположено във вертикална плоскост, областта на устата не се издава напред. Тази характеристика не е абсолютна.

Генетично проучване, публикувано в „Европейски журнал за човешка генетика“ в Nature (2019), показа, че популациите в Западна Азия (араби), европейците, северните африканци, южноазиатците (индийците) и някои централни азиатци са тясно свързани помежду си. Те са много различни от субсахарските африканци или източноазиатското население.

Подгрупи

 Основна статия: Антропологични типове на европеидната раса

Разположение

Представителите на европеидната раса населяват главно Европа, Северна и Южна Америка, Австралия. Срещат се и в Северна Африка – араби, в Азия индуси и ирански народи (перси и таджики, лури, кюрди, пущуни и др.) и др. След XV век представителите на тази раса се разселват по цялата суша^[7].

Източници

1. Keita et al., 2004, Conceptualizing human variation, Nature, 36, S17 – S20
2. Американска асоциация на физическите антрополози. AAPA statement on biological aspects of race (pdfAm J Phys Anthropol 101: 569 – 570) // 1996. Архивиран от оригинала на 2004-07-23. Посетен на 21 декември 2012. (на английски)
3. Lee, Sandra SJ; Mountain, Joanna; Koenig, Barbara; Altman, Russ. The ethics of characterizing difference: guiding principles on using racial categories in human genetics // Genome Biol. 9 (7): 404, 2008. Архивиран от оригинала на 2016-01-19. Посетен на 21 декември 2012. (на английски). Точен цитат: We caution against making the naive leap to a genetic explanation for group differences in complex traits, especially for human behavioral traits such as IQ scores
4. Stephan Palmié. Genomics, divination, 'racecraft // American Ethnologist, Volume 34, Issue 2, pages 205 – 222, May 2007, 7 януари 2008. Посетен на 21 декември 2012. (на английски)
5. Sachs Collopy, Peter. Race Relationships: Collegiality and Demarcation in Physical Anthropology // Journal of the History of the Behavioral Sciences 51 (3). 2015. DOI:10.1002/jhbs.21728. с. 237–260.
6. Jackson, John P. In Ways Unacademical: The Reception of Carleton S. Coon’s The Origin of Races // Journal of the History of Biology 34. 2001. с. 247-285.
7. geoschool.info, архив на оригинала от 28 януари 2012, https://web.archive.org/web/20120128082710/http://geoschool.info/2010-04-11-17-00-50, посетен на 3 октомври 2011