Елора | |
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО | |
Пещера 16, интериорът на скалния храм Кайлаш | |
В регистъра | Ellora Caves |
---|---|
Регион | Азия и Тихи океан |
Местоположение | Окръг Аурангабад, Махаращра, Индия |
Тип | Монолитни пещери |
Критерии | i, iii, vi |
Вписване | 1983 (7-а сесия) |
[[:commons:Category:Ellora Caves|]] в Общомедия |
Пещерите Елора са мултирелигиозен, издълбан в скала пещерен комплекс с надписи, датиращи от VI век сл.н.е., разположен в окръг Аурангабад в Махаращра, Индия.[1] Наричат се още пещерите Верул.
На това място се намират повече от 100 пещери, всички те издълбани в базалтовите скали на хълмовете Чаранандри, като 34 от тях са отворени за публиката.[2] Сред тях 17 са индуистки (пещери 13 – 29), 12 будистки (пещери 1 – 12) и 5 джайнстки (пещери 30 – 34).[3] Всяка група от пещери представлява божества и митологии, преобладаващи през 1-вото хилядолетие сл.н.е., както и манастир на всяка съответна религия.[3] Те са построени близо една до друга и илюстрират религиозната хармония, съществувала в Древна Индия.[4][5] Поради изключителната пещерна архитектура на Древна Индия пещерите Елора са включени в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство през 1983 г.[4]
Всички паметници на Елора са построени в периода Сатавахана като индуистки, а доста по-късно някои от тях са станали будистки и джайнистки пещери.[2][6]
Въпреки че пещерите са служили като храмове и места за почивка на поклонници,[7] местоположението на обекта на древния южноазиатски търговски път го е направило и важен търговски център в района на Декан.[8]
Пещерите Елора са разположени на 29 km на северозапад от град Аурангабад и на около 300 km на изток-североизток от Мумбай. Днес пещерите Елора, заедно с близките пещери Аджанта, са основна туристическа атракция в района Маратвада в Махаращра и са паметник, опазван от Археологическата служба на Индия (ASI).[9]
Най-забележителният от храмовете е Кайлаш (известен също като Кайлашаната, кръстен на свещения връх Кайлаш), великолепен, идеално запазен пример за дравидска архитектура, една от най-ценните паметници на Индия. Самият храм се намира в дълбините на вътрешния двор, издълбан отгоре надолу в здравата скала. В гранитния навес над входа има издълбани в камъка колосални статуи на Шива, Вишну и др. Зад този навес се намира голяма статуя, изобразяваща богинята Лакшми, лежаща върху лотоси и заобиколена от слонове. В краищата на двора, от южната и северната страна, има гигантски слон. Огромни слонове, лъвове и грифони в различни пози обграждат храма. Самият храм, въпреки че е посветен на Шива, вътре е изпълнен със статуи на Вишну и други богове. Според легендата този храм е издигнат от местния раджа Еду в знак на благодарност за изцелението си с вода от близък извор.[10]
|