Ерик Ериксон

Ерик Ериксон Erik Homburger Erikson
германски психолог и психоаналитик
Роден	15 юни 1902 г. Франкфурт на Майн, Германия
Починал	12 май 1994 г. (91 г.) Харуич, Масачузетс, САЩ
Националност	САЩ
Учил в	Оксфордски университет
Научна дейност
Област	Психология
Работил в	Харвардски университет Питсбъргски университет Калифорнийски университет – Бъркли
Известен с	Теория за социалното развитие
Ерик Ериксон в Общомедия

Част от статиите на тема
Психоанализа
Концепции
Психосексуално развитие Психосоциално развитие Съзнавано Предсъзнавано Несъзнавано Психичен апарат То Аз Свръхаз Либидо Нагон Тълкуване на сънища Пренос Защитни механизми Съпротива
Важни личности
Алфред Адлер Нанси Чодороу Ерик Ериксън Роналд Феърбеърн Ана Фройд Зигмунд Фройд Карен Хорни Ерих Фром Ърнест Джоунс Карл Густав Юнг Мелани Клайн Хайнц Кохут Жак Лакан Маргарет Малер Ото Ранк Хари Стек Съливан Сюзън Съдърланд
Важни произведения
Тълкуване на сънищата Отвъд принципа на удоволствието Цивилизацията и разочарованието от нея
Училища на мисълта
Себе-психология Обектни отношения Междуличностна психоанализа Психоанализа на отношенията Его психология

Ерик Хомбургер Ериксон (на немски: Erik Homburger Erikson) е германски психолог и психоаналитик от еврейски произход, известен с теорията си за социалното развитие на човешките същества.

Биография

Роден е на 15 юни 1902 година във Франкфурт на Майн, Германия, в семейство на датчани. Води бохемски начин на живот, който в един момент го докарва във Виена, където се запознава с Фройд.

Първоначално Ериксон е учител по рисуване, но по-късно завършва Виенския психоаналитичен институт. През 1930 се жени за танцьорката и художничката Джоен Моват Серсон, а през 1933 емигрира от Виена в САЩ.

През 1950 г. известният психоаналитик става жертва на преследването на марксизма в САЩ, тъй като бива заподозрян като симпатизант на комунистите.

Умира на 12 май 1994 година в Харуич, щата Масачузетс на 91-годишна възраст.

Теория

Ериксон описва жизнения цикъл на личността като съвкупност от стадии на развитие. Четири от тях напълно съвпадат с фазите на детската сексуалност, описани от Фройд. Обаче за разлика от Фройд, който разделя психическото развитие на 5 етапа, то Ериксон разделя своята схема на 8 етапа. Той преименува т.нар. „генитален стадий“ в „юношество“ и добавя още няколко стадия при възрастното състояние. Акцентира се върху това, че развитието на личността е постепенно и свързано с преодоляване на кризите на идентичността.

Теорията му обяснява различните процеси по време на развитието на човешката психика:

• Първият период е наречен младенчество и приключва около 12-месечна възраст. Дали нуждите на детето ще бъдат удовлетворявани винаги и навреме (да бъде нахранено, приспано или подсушено) предопределя дали възрастният индивид ще бъде оптимист, песимист или реалист, защото периодът е от изключителна важност за изграждане на доверие.
• Яслената възраст (от 1 до 3 години) е период, в който детето трябва да се научи да бъде сравнително самостоятелно. Ако не успее, то трябва да преглътне унижението и срама.
• Третият период продължава приблизително до шестата година на детето. Ако то успее да се справи с игрите и заниманията в детската градина или у дома и да бъде достатъчно инициативно, детето ще е преминало през етапа успешно. В противен случай ще се чувства непълноценно.
• Съща е задачата му и през училищната възраст (7 до 12 години), когато то трябва да се научи на труд.
• Юношеството (13 – 19 години) е ключовият период в теорията на Ериксон. То продължава от тринадесетата до деветнадесетата година от живота на човека. В този период младият индивид търси себе си, опитва се да определи кой е, да се разграничи от другите и да се възприеме като отделен, уникален индивид. Важен елемент от този експеримент е юношеската любов. Ако юношата не успее да опознае себе си, той се губи в другите (дифузия).
• Ранната зрялост (20 – 40 години) Ериксон нарича периода между двадесетата и четиридесетата година от живота на човека. Това е период, в който основната задача е намирането на партньор или спътник в живота. Въпросът, който трябва да бъде решен, е дали човек ще успее да постигне интимност с друг индивид или ще остане в изолация.
• Зрелостта също продължава двадесет години (40 – 60 години). Това е времето, в което човек вече е създал семейство и сега на него се пада отговорността да отгледа следващото поколение.
• Последният етап според теорията е старостта (след шестдесетата година). Тогава човек вече е изпълнил своята задача и гледа смъртта право в очите. Въпросът е дали ще успее да погледне назад към живота си и ще бъде доволен от постигнатото или ще намери за какво да съжалява. Ако не успее да стигне до мъдростта за преходността на живота, човек се отчайва. В този период човек би трябвало да престане да се страхува от смъртта, той просто я приема.

Теорията на Ериксън получава широко разпространение в много държави и се ползва с успех не само сред психоаналитиците, но и в сферата на педагогиката.

Вижте също

• Теория за социално развитие

Произведения

на български език

• Идентичност: младост и криза. Изд. Наука и изкуство, 1996
• Идентичност: младост и криза. Изд. Рива, 2013^[1]

на немски език

• Einsicht und Verantwortung; Frankfurt a. M. (1964) 1971
• Identität und Lebenszyklus. Drei Aufsätze; Frankfurt a. M. 1966; 2. Aufl. 1973
• Der junge Mann Luther. Eine psychoanalytische und historische Studie. 1975
• Gandhis Wahrheit. Über die Ursprünge der militanten Gewaltlosigkeit. 1978.
• Jugend und Krise; Stuttgart 1980
• Der vollständige Lebenszyklus; Frankfurt a. M. 1988; 2. Aufl. 1992
• Kindheit und Gesellschaft

Външни препратки

• Manfred Rosenbach, Entwicklung der Persönlichkeit – eine Abfolge „psycho-sozialer Krisen“ Архив на оригинала от 2006-11-05 в Wayback Machine.
• C. George Boeree, Persönlichkeitstheorien: Erik Erikson

Бележки

1. Двата превода са от една и съща преводачка

• Портал „Психология“