Захарий Зограф

Захарий Зограф
български художник
Автопортрет, преди 1853 г.
Роден	1810 г. Самоков, Османска империя
Починал	14 юни 1853 г. (42 г.) Самоков, Османска империя
Националност	България
Учители	Димитър Зограф
Захарий Зограф в Общомедия

Заха̀рий Христович Зогра̀ф е български живописец, иконописец и писар от Самоковската художествена школа.

Биография

Син е на зографа Христо Димитров. Учи рисуване и при своя брат Димитър Зограф, с когото сътрудничи до към 1832 г., след което започва да работи самостоятелно. През 1841 г. се жени в Самоков за Катерина Хаджигюрова. Умира в разцвета на силите си от тиф.

Най-ранната подписана икона на Захарий датира от 1829 г., когато той е бил едва на деветнадесет години.^[1] По-късно художникът рисува икони за черквите „Св. Николай“ в село Катуница (1834 – 1835), „Св. Константин и Елена“ (1836) и „Св. Петка“ (1837) в Пловдив, „Св. Богородица“ в Копривщица (1837 и 1838), Мулдавския (1837), Горноводенския (1838), Плаковския (1845), Долнобешовишкия (1845), Преображенския (1851), Соколския и други манастири. Негови са и значителен брой стенописи: в аязмото на асеновградската църква „Св. Богородица Рибна“ (1838), в Белащинския манастир (1839), в църквите на Бачковския манастир „Св. Никола“ (1840) и „Св. Архангели“ (1841), в част от главната църква на Рилския манастир (1844), в църквите на Троянския (1847 – 1848) и Преображенския (1849) манастир. През 1851 – 1852 г. той прекарва седемнадесет месеца на Атон, изписва външния притвор на главната църква в Лаврата на Св. Атанасий (1852) и рисува икони за конака на Зографския манастир в Карея (1853).^[2]

Захарий Зограф е основоположник на българската светска живопис. Той е един от малкото иконописци, които внасят битови елементи в църковното изкуство. Стенописите му от 1840, 1848 и 1849 г. включват автопортрети. В Националната галерия се пазят негов собствен портрет (недатиран) и портрет на Неофит Рилски (1838) с маслени бои.^[3] Той оставя след себе си и голям брой рисунки на хартия, непревърнати в завършени произведения. Националната галерия, Институтът за изследване на изкуствата при БАН и музеят в Самоков притежават десетки негови скици с туш и акварел, копирки за икони, орнаментални рисунки, прерисовки на антични фигури, етюди (от натура) на хора и пейзажи (напр. „Бачковският водопад“, „Бряст“, „Аязмото при Кукленския манастир“, „Романтичен пейзаж“). В писма до своя някогашен учител (от самоковското училище) Неофит Рилски Захарий изразява желание да следва в Художествената академия в Санкт Петербург (1838) и съобщава, че в Пловдив взимал уроци по живопис от „двамина майсторе француски зографе“ (1841).^[4]

Памет

На Захари Зограф е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).

Галерия

• 
  Колелото на живота, Преображенски манастир, Велико Търново
• 
  Св. Богородица с Младенеца, църква „Св. Архангели“, Бачковски манастир
• 
  Успение Богородично (1838), храм „Св. Богородица“, Копривщица
• 
  Свети Кирил и Методий (1848), Троянски манастир
• 
  Портрет на Неофит Рилски (1838)
• 
  Портрет на Християния Зографска (ок. 1840)

В популярната култура

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Животът на Захарий Зограф е свободно интерпретиран в повестта на Павел Спасов „Греховната любов на зографа Захарий“, по-късно оформена като пиеса, и базираната на нея опера на Марин Големинов „Зографът Захарий“.^[5]

Изследвания

• Захариев, В. Захарий Христович Зограф: художник възрожденец 1810 – 1853. С., 1957.
• Мавродинов, Н. Изкуството на Българското възраждане. С., 1957, 210 – 224.
• Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 330 – 394.
• Свинтила, В. Икони от Самоковската школа. С., 1979, 46, 62 – 63, 69 – 70, 73, 76 – 79, 81 – 91.
• Рошковска, А. Захари Зограф: Подписваше се „българин“. Стара Загора, 1994.
• Москова, Св. Зографии Захариеви у Филибе: изложба по повод 150 години от смъртта на Захарий Зограф 1853 – 2003. Пловдив, 2002.
• Огойска, М. (ред.) Междуписания: Захарий Хр. Зограф – Неофит П. П. Рилски. С., 2010.
• Митрева, Н., Л. Николов, Захари Христович Зограф. Самоков, 2010.
• Соколова, Д. (ред.) Захари Зограф 1810 – 1853: каталог на изложба. С., 2010.
• Вълкова, М. Маслената техника в творчеството на Захарий Зограф. – Проблеми на изкуството, 43, 2010, бр. 4, 18 – 30.
• Русева, Р. Зографски наръчник на Захари Зограф (НАИМ no. 11): съдържание и приложение. – Проблеми на изкуството, 43, 2010, бр. 4, 9 – 14.

Бележки

1. И. Гергова и др. Християнско изкуство в Националния археологически музей – София: каталог. С., 2012, № II.271 Архив на оригинала от 2014-12-23 в Wayback Machine..
2. Василиев, А. Стенописи на Захарий Зограф в светогорския манастир Лавра. – Известия на Института за изобразителни изкуства, 1, 1956, 33 – 94; Тодоров, Г. Три икони на Захарий Христович във Великата Лавра. – Изкуство/Art in Bulgaria, 43 – 44, 1997, 59 – 61; Енев, М. Захарий Зограф на Атон. С., 2010.
3. Иванова, Б. Портретът през Българското възраждане, С., 2001, 13, 38 – 39. Вж. и Ждраков, З. Една новооткрита творба на Захарий Зограф. – Изкуство, 7, 1986, 46 – 48.
4. Огойска, М. (ред.) Междуписания: Захарий Хр. Зограф – Неофит П. П. Рилски. С., 2010, 141, 211.
5. Любомир Сагаев – Книга за операта (69) // Моята библиотека. Посетен на 2023-03-25. (на български)

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Захарий Зограф
• Георги Тодоров, „Захарий Зограф и залезът на българската икона“, pravoslavieto.com (ориг. „Църковен вестник“, бр. 18 за 2003 г.)
• Йонко Бонов, „200 години от рождението на Захарий Зограф“, pravoslavie.bg, 1 ноември 2010 г.
• Георги Караманев, „Лебедовата песен на Захарий Зограф“, сп. „Осем“, август 2011