Селото е разположено на десния бряг на река Девол в южните подножия на планините Галичица и Сува гора (хребета Иван) на 2 километра североизточно от общинския център Поян.
Наблизо според някои проучвания се е намирал средновековният български град Девол.[2] В списък от времето на визанитйския император Алексий Комнин, в който са отбелязани епископиите на Охридската архиепископия, е отбелязана „Селасфор“, която някои изследователи идентифицират със Звезда.[3]
Звезденското кале в 1973 година е обявено за паметник на културата под № 1886.[4]
↑Николов, Г. Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII – началото на XI в.), Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, ISBN 954-430-787-7, стр. 190
↑Събев, Тодор. Самостойна народностна църква в Средновековна България. Християнизаторски процес, обновяване и възход, автокефалия и междуцърковно положение. Църква и държава, роля и значение, София, Синодално издателство, 1987, с. 281. В друг списък от същото време, посочващ епископиите, „подчинени на Българския престол“, на мястото на Селасфор стои Девол - пак там.