Ибрахим Хакъ паша

Ибрахим Хакъ паша
ابراهیم حقی پاشا
Длъжност
МонархМехмед V
Лична информация
Роден
1863 г.
Починал
29 юли 1918
ПогребанБерлин
Националностосмански турчин
Ибрахим Хакъ паша
ابراهیم حقی پاشا
в Общомедия

Ибрахим Хакъ паша (1862–1918) е османски държавник, служил като велик везир на Османската империя между 1910 и 1911 г.

Ибрахим Хакъ е роден в Истанбул на 18 април 1863 г. Той принадлежи към семейство от грузински произход, имигрирало от Кавказ. Учи в школата за държавни служители Мюлкие Мектеби в Истанбул, днес Факултет по политически науки на Анкарския университет.[1] Работи като преводач през 1884 г., включително и на детективски романи за Абдул Хамид II, изнася лекции в юридическите и търговските училища. След 1894 г. Ибрахим Хакъ паша е юрисконсулт, председател и член на около 30 дипломатически комисии.[2]

Ибрахим Хакъ паша е назначен за министър на образованието и вътрешните работи по време на Втората конституционна монархия. Управлява Министерството на външните работи и благоустройството, както и Великото везирство през 1910 г. Подава оставка по време на войната в Триполи. Докато е държавник, той пише и учебници по различни предмети.

Преди началото на Първата световна война Ибрахим Хакъ паша става османски посланик в Германия и Кралство Италия.[3] Между февруари 1913 г. и избухването на войната Ибрахим Хакъ паша прекарва значително време в Лондон, преговаряйки относно железопътната линия Берлин-Багдад и постигането на споразумение за Втората балканска война.[4] По време на това посещение Ибрахим Хакъ паша се срещна с крал Джордж VI.[5]

През март 1918 Ибрахим Хакъ паша ръководи османската мисия за сключването на Брест-Литовския мирен договор, в качеството си на какъвто изпраща поздравителна телеграма до Васил Радославов по случай сключването на мира между силите на Четворния съюз и Русия.[6]

Награден е с орден „Звездата на Караджордже“ в Кралство Сърбия.[7]

Умира в Берлин на 29 юли 1918. Тялото му е пренесено в Истанбул и погребано там.

  1. Muharrem Dördüncü, Sadrazam İbrahim Hakkı Paşa’nın Hayatı ve Avrupa Seyahati, DOI NO: 10.5578/JSS.8428 / Посетен на 11 ноември 2022
  2. Mustafa ERGÜN, İKİNCİ MEŞRÛTİYET DEVRİNDE EĞİTİM HAREKETLERİ (1908-1914), Ankara 1996/ Посетен на 11 ноември 2022
  3. Kayalı, Hasan. The Opposition and the Arabs, 1910 –1911 // Arabs and Young Turks: Ottomanism, Arabism, and Islamism in the Ottoman Empire, 1908–1918. University of California Press, 1997. ISBN 9780520204461. Посетен на 27 December 2012.
  4. "Turkish Successes And Failures." Times [London, England] 13 February 1913: 7.
  5. "The Capture Of Yanina." Times [London, England] 8 March 1913: 5.
  6. Добруджа - ежедневник на фонд Добруджа - Бабадаг / 11/03/1918, No. 106, 4 с.
  7. Acović, Dragomir. Slava i čast: Odlikovanja među Srbima, Srbi među odlikovanjima. Belgrade, Službeni Glasnik, 2012. с. 369.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ibrahim Hakki Pasha в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата İbrahim Hakkı Paşa в Уикипедия на турски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​