„Издигане на знамето на Иво Джима“ (на английски: Raising the Flag on Iwo Jima) е историческа фотография от Втората световна война.
Заснета е от военния кореспондент на Associated Press Джо Розентал. Запечатала е повторното издигане на Държавния флаг на САЩ на най-високата точка на остров Иво Джима – планината Сурибачи, от петима морски пехотинци и медик от ВМС на САЩ на 23 февруари 1945 г., по време на битката за Иво Джима, която е сред най-кръвопролитните битки по време на регионалната Тихоокеанска война.
Впоследствие се нарежда в САЩ сред най-знаменателните и разпознаваеми снимки от войната, а също и сред най-възпроизвежданите снимки в историята. За тази си снимка Розентал още същата година е награден с наградата „Пулицър“.
От 19 февруари до 26 март 1945 г., по пътя си към Япония, армията на САЩ води боеве за остров Иво Джима, част от архипелага Огасавара. В действията участват Морската пехота, ВМФ и ВВС. Командир е генерал-лейтенант Холанд Смит.
След ожесточени боеве на 23 февруари е превзета планината Сурибачи и на върха ѝ е издигнат американският държавен флаг в чест на победата. Малко по-късно американското командване в лицето на секретаря на отбраната на САЩ решава да го замени с по-голям (според някои сведения го е поискал като сувенир).[1]
Отначало са само 4 войници, които се затрудняват при издигането на новия, по-голям и по-тежък флаг. На помощ им се притичат други 2-ма и така общо 6 души участват в паметното за САЩ събитие: Айра Хейс, Майк Странк, Рени Гагнон, Харлън Блок, Франклин Съзли и Джон Брадли.
В следващите битки 3 герои от издигналите знамето на победата са убити: Майк Странк, Харлън Блок и Франклин Съзли.
Историческото събитие е тема във филмите „Пясъците на Иво Джима“ (1949) и „Аутсайдерът“ (1961) – с участието на Тони Къртис, а през 2006 г. Клинт Истууд създава филмите „Писма от Иво Джима“ и „Знамената на нашите бащи“.