Изход от Египет

Прекосяването на Червено море, Никола Пусен, 1634 г.

Изходът от Египет събитие от Стария Завет на Библията, превърнато в мит за произход на древния Израил – според библейския разказ израилтяните са освободени от робство от своя бог Яхве и по тази причина му принадлежат.[1] Разказът за Изхода обхваща старозаветните книги „Изход“, „Левит“, „Числа“ и „Второзаконие“, описващи събитията след смъртта на Йосиф, потеглянето на израилтяните от Египет, техните скитания в пустинята, включително завета от Синай, до тяхното пристигане на границите на Ханаан.[2]

Археологическите свидетелства не подкрепят историческата точност на библейския разказ,[3] който не е създаден като исторически текст в съвременния смисъл, а трябва да демонстрира намесата на Бог в историята, чрез пленяването и спасението на израилтяните и завета му с тях.[4] Според голямото мнозинство съвременни учени, той е оформен в епохата на Втория храм,[5] но въз основа на по-древни традиции, като може да бъде проследен в текстовете на пророците от VIII век пр. Хр.[6]

Изходът заема централно място в юдаизма и до наши дни се споменава ежедневно в молитвите и се отбелязва с празника Пасха.[7]

През елинистичната епоха, наред с други антисемитски теории, се появява обяснението на Изхода от египтянина Манетон, според когото той представлява прогонване на група прокажени от страната[8].

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Sparkes 2010, с. 73.
  2. ↑ Redmount 2001, с. 59.
  3. ↑ Meyers 2005, с. 5 – 6.
  4. ↑ Redmount 2001, с. 63.
  5. ↑ Enns 2012, с. 26.
  6. ↑ Lemche 1985, с. 327.
  7. ↑ Tigay 2004, с. 107.
  8. ↑ Boris Milgrom. The Jewish Diaspora in the Hellenistic Period // Brilliant Scholarly Arguments. Syracuse University. Архивиран от оригинала на 2012-01-30. Посетен на 2011-9-21. (на английски)
Цитирани източници