Илзе Тилш

Илзе Тилш
Ilse Tielsch
Родена20 март 1929 г.
Починала21 февруари 2023 г. (93 г.)
Професияписателка
Националност Австрия
Жанрстихотворение, роман, разказ,есе, радиопиеса
НаградиНаграда Андреас Грифиус (1989)
Награда Антон Вилдганс (1989)
Награда Айхендорф (1998)
Награда Франц Теодор Чокор (2017)

Илзе Тилш (на немски: Ilse Tielsch) с рождено име Илзе Фелцман е австрийска писателка, авторка на стихотворения, романи, разкази, есета и радиопиеси.

Илзе Тилш е родена през 1929 г. в чешкия град Хустопече. Баща ѝ е лекар и музиколог. Учи в гимназията на Микулов.

През април 1945 г. бяга от приближаващия фронт през Втората световна война и намира прием в австрийско селско стопанство в Шлирбах.

От септември 1945 г. продължава гимназиалното си образование в Линц, а през 1948 г. полага матура във Виена.

През 1949 г. Илзе получава австрийско гражданство и се жени за лекаря Рудолф Тилш, с когото имат четири деца. Две от децата си загубват рано.

Илзе Тилш следва журналистика и германистика във Виенския университет и през 1953 г. защитава докторска теза на тема „Седмичникът Ди Цайт като огледало на литературния и културния живот във Виена от началото на века“.

Работи в различни ежедневници и седмичници, а от 1955 до 1964 г. преподава във виенско професионално търговско училище.

Оттогава живее във Виена като писателка на свободна практика.

Илзе Тилш пише поезия, романи и проза. Член е на Австрийското литературно дружество и на австрийския ПЕН клуб.

Под впечатление на омразата и нетърпимостта между народите създава романова трилогия. В нея разглежда темата за загубата на отечеството и историята на немскоезачна Моравия.

Творби на песателката са преведени на 20 езика и са публикувани в 22 страни.

  • 1964: In meinem Orangengarten
  • 1967: Herbst mein Segel
  • 1970: Anrufung des Mondes
  • 1975: Regenzeit
  • 1981: Nicht beweisbar
  • 1986: Zwischenbericht
  • 1998: Lob der Fremdheit
  • 2004: Ausgewählte Gedichte
  • 2010: Dorn im Fleisch. Ausgewählte Gedichte – Cierń w ciele
  • 2011: Manchmal ein Traum, der nach Salz schmeckt. Gesammelte Gedichte
  • 1969: Südmährische Sagen
  • 1974: Begegnungen in einer steirischen Jausenstation, Erzählungen
  • 1977: Ein Elefant in unserer Straße, Erzählungen
  • 1979: Erinnerung mit Bäumen, Erzählung
  • 1980: Die Ahnenpyramide (Romantrilogie I)
  • 1982: Heimatsuchen (Romantrilogie II)
  • 1984: Fremder Strand, Erzählung
  • 1987: Der Solitär, Erzählung
  • 1988: Die Früchte der Tränen (Romantrilogie III)
  • 1991: Die Zerstörung der Bilder
  • 1999: Eine Winterreise, Prosa
Зимно пътуване, изд.: Пик, В. Търново (2001), прев. Екатерина Клайн
Завръщане при Катрин, Разкази и стихотворения, изд.: Пик, В. Търново (1999), прев. Екатерина Клайн
  • 2000: Der August gibt dem Bauern Lust, Geschichten
  • 2006: Das letzte Jahr, Roman (2017: Neuauflage)
  • 2009: Unterwegs. Reisenotizen und andere Aufschreibungen
  • 2014: Von der Freiheit schreiben zu dürfen
  • 1991: Aus meinem Ägyptischen Tagebuch
  • 1993: SchriftstellerIn? Um Gottes Willen! Vom Schreiben und vom Vorlesen
  • 1970: Der Zug hält nicht in Bevignon
  • 1971: Ein Licht im Nebel
  • 1971: Begräbnis eines alten Mannes
  • 1996: Gespräch mit dem Lehrer Leopold H.
  • 1964: Förderungspreis der Theodor-Körner-Stiftung
  • 1971: Boga-Tinti-Lyrikpreis des Presseclubs Concordia
  • 1971: Würdigungspreis des Landes Niederösterreich f. Literatur
  • 1975: Erzählerpreis des Autorenkolloquiums u. Preis d. Schülerjury Neheim-Hüsten
  • 1972: Ehrengabe zum Andreas Gryphius-Preis
  • 1981: Südmährischer Kulturpreis
  • 1983: Sudetendeutscher Kulturpreis
  • 1987: Preis der Harzburger Literaturtage
  • 1989: Награда Андреас Грифиус
  • 1989: Награда Антон Вилдганс
  • 1989: Österreichisches Ehrenkreuz für Wissenschaft und Kunst
  • 1995: Wolfgang Amadeus Mozart-Preis der Goethe-Stiftung Basel
  • 1998: Schönhengster Kulturpreis
  • 1998: Награда Айхендорф
  • 2000: Goldenes Ehrenzeichen für Verdienste um das Land Wien
  • 2017: Награда Франц Теодор Чокор за цялостно творчество[1]