Институт за космически изследвания и технологии | |
Информация | |
---|---|
Акроними | ИКИТ, ИКИТ-БАН |
Тип | научноизследователски институт |
Основана | 1969 г., 2010 г. |
Част от | Българска академия на науките |
Седалище | София, България |
Ръководител | проф. д-р Георги Желев |
Сайт | www.space.bas.bg |
Институтът за космически изследвания и технологии (съкратено ИКИТ или ИКИТ-БАН) е водещ научноизследователски институт на Българската академия на науките.
Главната сграда на ИКИТ се намира на адрес София, п.к. 1113, ул. „Акад. Георги Бончев“, бл. 1.
Той е наследник на създадената през 1969 г. Група по физика на космоса при Президиума на БАН, прераснала през 1974 г. в Централна лаборатория за космически изследвания; неин директор е професор (по-късно академик) Кирил Серафимов. Създаден е филиал в Стара Загора под ръководството на Митко Гогошев с името Международен ситуационен център[1]. С постановление на Министерския съвет лабораторията е преобразувана в Институт за космически изследвания през 1987 г.
При реформа на БАН институтът е слят заедно с Института по слънчево-земни въздействия в Институт за космически и слънчево-земни изследвания. Дейността му понастоящем е наследена от Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ) на БАН, създаден през 2010 г.[2]
Понастоящем ръководството на ИКИТ включва: директор – проф. д-р инж. Георги Желев, заместник-директор – проф. дтн Георги Сотиров, научен секретар – доц. д-р инж. Деница Борисова, председател на Общото събрание на учените – проф. д-р Катя Георгиева.
Структурата на ИКИТ включва научни направления (със секции) и филиал:
Секция „Атмосферни оптични изследвания“, обсерватория, „Космос“ ООД
Областите, в които институтът развива дейността си, са:
Институтът е участвал в изготвянето на апаратура и експерименти за следните спътници и проекти:
Помощна дейност е извършвана при работата по орбиталните станции Мир и Салют-6, както и при проектирането и експлоатацията на спътниците „Активен“[3][4], Гранат, Интербол, Апекс и Фобос и космическата станция Вега.
ИКИ е изготвял и осъществявал научните програми при полетите на българските космонавти Георги Иванов и Александър Александров. Разработил е научния инструмент RADOM-7, който е интегриран в апарата Чандраян за изследване на Луната и в някои китайски спътници.
Институтът тясно си сътрудничи със сродни български и международни институти и организации: COSPAR, IAF, Международен астрономически съюз, ИКИ-РАН, ИМБП-РАН и ИЗМИРАН, Москва, Русия, Европейска космическа агенция, НАСА, САЩ, DARA, Германия, Национален център за космически изследвания на Франция, COPUOS-UN, JAXA, Япония, ISRO, Индия и др. Работи съвместно със специалисти от Чехия, Унгария, Индия, Украйна и др.
|